понеделник, 3 август 2026 г.
петък, 3 април 2026 г.
10 съвета за успешно родителство
Ето, че вече е факт и първия ми самостоятелен продукт, посветен на родителството. Идеята ми възникна, след многогодишни наблюдения и срещи с родители на деца от различни възрасти и споделянето им, че срещат затруднение с възпитанието на децата си. Не винаги само любовта стига, както сами ще се убедите в моите авторски лекции-беседа с теб по всички въпроси, с които се сблъскваш като родител на малко или порасващо дете.
Какво представлява продукта?
1. Книжка пътеводител с резюме на темите, които съм включила в лекционния курс.
2. Аудионосител - флашка, която може да включиш, където и да си, когато и да е през твоя ден, независимо къде си - по време на почивка от работа, в парка или там ,където времето те заведе. Може да слушаш независимо, уединено, да преживееш с любов миговете с твоето дете.
Може да ме потърсиш за още информация и как да си закупиш аудиопродукта, като ми позвъниш на телефона, който ще намериш в моята блог страница. Прилагам малко снимки, които надявам се да бъдат добър ориентир за теб!
До скоро!
сряда, 18 февруари 2026 г.
Добри практики за преодоляване на емоционални изблици при детето
Емоционалните избухвания са едно от най-честите притеснения на родителите. Често чувам в консултация с родителите следното: „От нищо започва да крещи“, „Не можем да го успокоим“, „Знае какво трябва да направи, но не го прави.“ Истината е съвсем друга, не става въпрос за каприз, проблем във възпитанието, в прилагането на граници. Истината е, че нервната система е все още незряла. Какво означава това? Ще обясня на човешки език. 😊Когато детето се ядоса, разстрои или претовари тялото влиза в режим на силна възбуда. В този момент детето не може да разсъждава. Т.е. зоните на самоконтрол временно отстъпват. Да върна малко към света на възрастните. Когато си гневен, ядосан емоцията рязко започва да те владее. Тогава, емоционалните центрове в мозъка се активират рязко, зоните за самоконтрол временно „отстъпват“, тялото влиза в режим на силна възбуда. В този момент детето не може да разсъждава. То реагира. Ето, защо, не бива да му крещите, да влизате на тази ниска честота на неговата вибрация. Вместо това, поемете въздух, дайте си вътрешен баланс, със спокоен тон, мил, любящ му говорете, леко го приласкайте към себе си. Това ще успокои детето, ще се почувства защитено, постепенно ще се успокои. Ще посоча, че колкото по-чувствителна е нервната система, толкова по-бурна е реакцията на гневното дете. Напоследък доста специалисти от практиката използват методите на неврофийдбек. Какво представлява неврофийдбекът? Това е метод, базиран на електроенцефалография (EEG). Чрез специални сензори се отчита мозъчната активност, а детето получава визуална обратна връзка под формата на игра или анимация. Когато мозъкът преминава в по-балансирано състояние , играта се движи по-добре, анимацията става по-ясна, героят напредва. Мозъкът „научава“ това състояние и започва да го използва по-лесно и в ежедневието. Как неврофийдбекът влияе на емоциите? При редовни сесии постепенно се наблюдава по-ниска свръхвъзбудимост, по-бързо успокояване след конфликт, по-малко импулсивни реакции, повече устойчивост при фрустрация и разбира се, по-добра концентрация. Детето не става „потиснато“ или беземоционално. То просто започва да има повече контрол върху реакциите си. Този метод мже да бъде полезен при деца с чести емоционални избухвания, с трудности в самоконтрола, с хиперактивност, с тревожност, със сензорна чувствителност, със затруднения в концентрацията. Методът може да се прилага и при деца със слухови апарати (Hearing aid ) или кохлеарни импланти (Cochlear implant ), като терапията се адаптира индивидуално. За резултати е необходимо между 15 и 30 сесии, в зависимост от трудностите. Промени често се забелязват още след първите няколко седмици. Моля, да обърнете внимание, неврофийдбекът не е „вълшебно решение“, в интернет пространството има много статии, кои проверени научно в своите твърдения, кои не, понякога второто е по-често срещано, за това, четете избирателно, консултирайте се със специалисти. Те са за това! Ще разгледат случая на твоето дете, ще направят диагностика, ще проверят всички факти, тогава ще те насочат към най-доброто за детето. Не забравяйте, че най-добри резултати се постигат, когато се комбинира с ясни родителски граници, спокойна и предвидима среда, психологическа подкрепа при нужда, последователност в реакциите на възрастните.
В заключение ще кажа, че не винаги емоционалните избухвания означават, че детето е „разглезено“ или „лошо“. Те често са знак, че нервната система има нужда от подкрепа. Неврофийдбекът дава възможност на мозъка да се научи на по-добра саморегулация – а това означава повече спокойствие, повече увереност и по-хармонично ежедневие за цялото семейство.
вторник, 10 февруари 2026 г.
Нещо забавно за работа в къщи
Как да направите сетивата на вашето дете по-чувствителни, изострени, със задържащо се внимание върху предметите, които го заобикалят? Може би, това, което в следващите минути ти предлагам ще бъде полезно за теб, докато прекарваш деня си заедно с детето в къщи, или докато пътувате в колата.
На изображенията, които виждаш по-долу /може да ги изпринтиш/ са показани герои от приказки, които са в два варианта. Между първиия и втория има разлика. Опитайте се да насочите вниманието на детето към това, да открие разликите в изображенията. Внимавайте, задачата е предизвикателна за всички в семейството. Това е приятен начин да привлечете в общуване с малкото дете и по-големите деца, а защо не и другия родител. И, така, седнете, привлечете към себе си детето и заедно по привлекателен начин го провокирайте към идеята. Първо започнни ти. После насърчавай неговата активност. Дори и да не се получи от първия път, поощрението е задължително. Може да включите оригинално допълнение към задачата, особено полезно за малките деца между 2 и 4 години. Например: покажи как петлето крачи или как петлето размахва крила, как кукурига, за да го чуят кокошките.
Аналогично приложи тези приятни техники и към другите изображения. Пожелавам успех!
Очаквайте още интересни идеи на страничката ми! Ако, прецениш, остави коментар или задай своя въпрос. До скоро!
Деца с увреден слух – какво е важно да знаем ?
Когато чуем, че едно дете е тежко чуващо или слуховопротезирано, често си представяме ограничения. Истината е, че тези деца могат да се развиват, учат, общуват и радват на живота, стига да получат навременна подкрепа, разбиране и правилен подход от възрастните около тях. Какво означава „тежко чуващо дете“? Тежко чуващото дете има значително намален слух, но обикновено не е напълно глухо. То може да възприема звуци, но:
по-тихите звуци се губят;
речта звучи неясно, „размазано“;
трудно различава близки по звучене думи.
Без помощ тези деца изпускат важна информация от речта и околната среда.
Какво е слухопротезиране?
Слухопротезирането означава, че детето използва слухов апарат или кохлеарен имплант (при по-тежки увреждания), които усилват звуците и дават възможност на мозъка да ги обработва.
Важно е да се знае: 👉 апаратът не „лекува“ слуха, а помага на детето да чува по-добре.
Защо ранното слухопротезиране е толкова важно?
Слухът е основата, върху която се изграждат: речта, езикът, мисленето, вниманието и ученето. Колкото по-рано детето започне да чува звуци и реч, толкова по-лесно развива говор, по-добре разбира околните, по-уверено общува. Първите години от живота са решаващи за развитието на мозъка.
Как се развива речта при слуховопротезирани деца?
Речта при тези деца може да се развива, но често е по-бавна. Звуковете може да са неточни, изреченията – по-кратки. Това се случва с постоянна работа с логопед, слухово-речев терапевт, активна роля на семейството. Много деца достигат функционална и разбираема реч. Какво им е най-трудно? Тежко чуващите деца често срещат трудности при: шумна среда (класна стая, двор); говор на повече хора едновременно; бърза реч; думи без зрителна опора. Те се уморяват по-бързо, защото слушането за тях изисква усилие. Как можем да помогнем – като възрастни? Най-важното, което можем да дадем, е разбиране и търпение. Ето и някои полезни насоки:
- говорете ясно, спокойно и с лице към детето;
- използвайте мимики, жестове и визуални опори;
- не викайте – това не помага;
- проверявайте дали детето е разбрало;
- окуражавайте, а не поправяйте постоянно.
Ще отворя темата и в посока на това, какви са децата със затруднения в слуховото възприятие като личности? Те са точно като всички останали деца: имат емоции, мечти и характер; искат да бъдат приети; чувстват, когато са подценявани. Слуховият апарат не определя детето. Той е просто помощно средство, както очилата.
В заключение, бих обобщила следното:
Децата с тежка слухова загуба и слухопротезиране имат потенциал, когато:
1. Се диагностицират навреме;
2. Получат адекватна терапия;
3. Растат в среда на приемане.
Когато слушаме тези деца със сърце, те ни „чуват“ най-добре 💙
Четете и следващите ми публикации. Оставяйте въпросите си за обратна връзка с мен!
Очаквам Ви!
сряда, 28 януари 2026 г.
Постъпвай с грижа!
Здравейте!
Днес ще бъда много кратка. Избрах някъде от нета тази илюстрация, защото тя е повече от достатъчна, за да напомня, че всяко дете, независимо от възрастта си носи своите грижи, както и ние възрастните. Разликата е в това, че ако, ние, възрастните имаме механизъм, за да се справим, за да намерим по-лесно решение, то децата не могат. Те, потъват в свят, от който трудно излизат или, ако са успели, неизлекуваните травми ги връхлитат под друга форма в зряла възраст.
Притихнете за миг и само си помислете, колко травми от детството ти са причина днес да си по-объркан, да проектираш поведения, които са останали, като шаблон за общуване с останалите...
Днес казвам - постъпвай с грижа към себе си, спри и погледни за малко детето си, така ще разбереш, защо отказва всичко и защо е тъжно и апатично.... и, някак си ми се струва уместно да подам посока с мой много любим цитат от Виктор Франкъл - австрийски невролог и психиатър, който казва следното, надявам се да ти допадне, а именно :
„Когато вече не сме в състояние да променим ситуацията, сме изправени пред предизвикателството да променим себе си" и „Всичко може да бъде отнето на човек, освен едно нещо: последната от човешките свободи – да избере отношението си във всеки даден набор от обстоятелства, да избере собствения си път.“
вторник, 13 януари 2026 г.
Развитие на логическо мислене. Креативни практики с упражнения за деца
В условия на често домашно пребиваване на детето, поради заболяване, поради дрруги причини, препоръчително е заниманията да бъдат целенасочени. Образователенн и с игрови характер ще облекчат часовете на престой в къщи.Предлагам три практически задачи, с цел развитие на логическо мислене. Упражненията са приложими за деца над 3 годишна възраст. С тях се постигат различни цели - запознаване с геометричните фигури, построяване на изображения по подражание или с проявена фантазия и други.
петък, 19 декември 2025 г.
понеделник, 15 декември 2025 г.
Разводът между родителите - добри практики за преодоляване на конфликта
Разводът е препятствие и за родителите и за децата. При развод с висок конфликт най-важната задача на родителите е да защитят детето. Практиките показват, че конфликтът между родителите е основната причина за дълготрайни емоционални и психологически проблеми при децата след развод. Това се оказва травма, която съпътства детето през целия му живот. Дали, детето ще преодолее по-лесно тази промяна или ще задълбочи емоционалното си състояние на страх, несигурност, нерешителност при взимане на решения, докатто порасва и след като стане зряла личност, зависи много от подхода към промяната, който родителите ще изберат и реализират.
Ето някои добри практики:
1. Пълно изолиране на детето от конфликта
Никога не спорете пред детето: Всички обсъждания на правни, финансови или лични проблеми трябва да се случват далеч от детето, по възможност чрез имейл, съобщения или по време на неутрално място, където детето не присъства.
Не използвайте детето като "пощальон" или шпионин: Детето не трябва да предава съобщения между родителите или да бъде разпитвано какво се случва в дома на другия родител.
Нулев негативен тон за другия родител: Не говорете лошо, не критикувайте и не показвайте неуважение към бившия си партньор пред детето. Това поставя детето в ситуация на конфликт на лоялност. Детето обича и двама ви, а половината от неговата идентичност идва от другия родител.
Избягвайте "отчуждаване на родител": Не се опитвайте умишлено да настроите детето срещу другия родител.
2. Приемане на "Паралелно родителство"
Когато съвместното родителство (с общи срещи и сътрудничество) е невъзможно поради високия конфликт, преминете към паралелно родителство.
Минимизирайте контакта лице в лице: Организирайте предаването на детето от единия на другия родител на неутрално обществено място (например на училище или на извънкласна дейност) или с помощта на трето, неутрално лице (роднина, приятел). Избягвайте дълги разговори по време на тези смени.
Използвайте писмена комуникация: Общувайте основно писмено (имейл, специализирани приложения за съвместно родителство), за да имате документална следа и да избегнете емоционални конфронтации.
Ясен и детайлен план: Следвайте стриктно съдебен или нотариално заверен план за родителски грижи, който описва точно графика, часовете за взимане/връщане и отговорностите. Това намалява възможността за спорове и неясноти.
3. Осигуряване на стабилност и подкрепа за детето
Поддържайте рутина: Съгласувайте основните правила и графици (време за сън, домашни) между двата дома, за да осигурите усещане за нормалност и сигурност.
Насърчавайте връзката с двамата родители: Освен ако няма опасения за безопасността (злоупотреба, насилие), активно подкрепяйте връзката на детето с другия родител.
Потърсете професионална помощ:
За детето: Индивидуален детски психолог или терапевт може да предостави безопасно пространство, където детето да изрази страховете и гнева си.
За родителите: Семеен консултант или терапевт може да ви помогне да управлявате гнева си и да се научите на по-ефективни начини за общуване, фокусирани върху нуждите на детето.
Основната цел при развод с конфликт е защита на детето чрез ограничаване на излагането му на родителската вражда.
Дори когато разводът протича "без конфликт" между родителите, страхът за бъдещето на детето е напълно естествен и основателен. Този страх често произтича не от конфронтациите, а от несигурността, промяната в структурата на семейството и потенциалните емоционални последици.
Как да постъпите и върху какво да се съсредоточите, за да минимизирате рисковете и да осигурите възможно най-доброто бъдеще за детето:
1. Фокус върху вътрешната сигурност и емоциите на детето
Когато няма външен конфликт, фокусът трябва да бъде върху вътрешното състояние на детето.
Признайте и валидирайте страховете на детето: Детето може да е тъжно или притеснено, дори ако родителите са "приятели". Не омаловажавайте тези чувства с думите "Няма страшно, ние не се караме". Вместо това кажете: "Разбирам, че се притесняваш за бъдещето. Нормално е да имаш въпроси, промяната е голяма."
Бъдете модел за справяне със стреса: Детето ви наблюдава. Като показвате, че вие самите се справяте със собствената си тревожност по здравословен начин (като говорите открито, грижите се за себе си, търсите подкрепа), вие го учите как да регулира емоциите си.
Изградете усещане за устойчивост (resilience): Учете детето, че хората могат да се адаптират към трудни ситуации. "Сега е трудно, но като семейство (макар и разделено в два дома) ще се справим и ще намерим нов начин да бъдем щастливи."
2. Създайте последователност и предвидимост (Ключов елемент!)
Липсата на конфликт дава голямо предимство тук. Използвайте го!
Разработете ясен и постоянен план за съжителство/посещения: Използвайте мирните си отношения, за да създадете изключително ясен график за това къде ще живее детето, кога ще вижда другия родител, как ще протичат делниците и уикендите. Това е най-силният ви инструмент срещу страха от несигурност.
Поддържайте еднакви правила в двата дома (доколкото е възможно): Разберете се за основните неща – време за лягане, домашни, екранно време, здравословно хранене. Последователността между двата дома успокоява детето и му показва, че основните му граници остават непроменени.
Участвайте съвместно в ключови събития: Тъй като няма конфликт, посещавайте заедно (ако е възможно и комфортно за всички) училищни представления, родителски срещи, спортни състезания. Това демонстрира на детето, че въпреки раздялата, то остава общ приоритет №1.
3. Гарантирайте отворена комуникация между родителите
Редовни срещи/разговори само между вас двамата: Отделяйте време без присъствието на детето, за да обсъждате бъдещето му, академичния му напредък, социалните му нужди и всички възникнали проблеми. Използвайте мирната среда за проактивно планиране.
Не превръщайте детето в "пощальон": Комуникирайте директно с бившия си партньор относно логистиката, вместо да карате детето да предава съобщения или да носи информация между двата дома.
4. Потърсете външна, обективна помощ
Консултация с детски психолог/терапевт:
Дори при развод без конфликт, консултацията е полезна. Терапевтът може да предложи на детето неутрално и безопасно пространство да изрази страховете си, които може да се притеснява да сподели с вас, за да не ви нарани.
Медиация: Въпреки че няма конфликт, медиатор може да помогне за структурирането на дългосрочното споразумение за родителски грижи по начин, който е най-благоприятен за развитието на детето.
В обобщение: При развод без конфликт, най-добрата ви стратегия е да използвате мирните си отношения като щит срещу несигурността. Вашият основен инструмент е съгласието, последователността и непрекъснатото уверяване на детето, че макар формата на семейството да се променя, същността на любовта и подкрепата остава същата.
Ето 10 основни съвета, които да ви помогнат успешно да подкрепите детето си по време и след процеса на развод:
1. Дръжте конфликта далеч от детето. Никога не спорете, не си крещете и не обсъждайте негативни детайли от раздялата пред него. Детето не трябва да бъде свидетел или участник в конфликта между възрастните.
2. Потвърждавайте отново и отново, че детето е обичано и не е виновно. Това е най-важното послание. Казвайте го често и ясно: "Разводът е решение на възрастните и по никакъв начин не е твоя вина. Обичаме те и винаги ще те обичаме."
3. Поддържайте възможно най-много рутина и структура. Децата се нуждаят от предвидимост, за да се чувстват сигурни. Запазете обичайните часове за лягане, хранене, домашни и извънкласни занимания.
4. Комуникирайте като екип с другия родител (фокусирайки се само върху нуждите на детето). Независимо от личните ви отношения, трябва да можете да общувате цивилизовано относно графика на детето, училищните въпроси и неговото здраве. Последователността между двата дома е от ключово значение.
5. Насърчавайте изразяването на всички емоции. Позволете на детето да бъде тъжно, ядосано или объркано. Не казвайте "Не плачи" или "Няма страшно". Вместо това, приемете чувствата му с думите: "Виждам, че си тъжен/а и е нормално да се чувстваш така. Аз съм тук да те изслушам. Ще се опитам да ти отговоря на всички въпроси."
6. Бъдете честни, но ограничени в информацията. Обяснете основните факти по начин, подходящ за възрастта на детето. Не е нужно да споделяте подробности за причините за раздялата (изневяра, финансови проблеми и т.н.).
7. Използвайте позитивен език, когато говорите за другия родител. Зачитайте връзката на детето с другия родител. Избягвайте критики, обиди или опити да настроите детето срещу него.
8. Бъдете на разположение за слушане повече, отколкото за говорене. Понякога детето просто иска да бъде изслушано или прегърнато. Осигурете тишина и присъствие, вместо да предлагате готови решения или дълги обяснения.
9. Позволете на детето да поддържа връзки с разширеното семейство. Баби и дядовци, лели, чичовци и братовчеди осигуряват допълнителна мрежа за подкрепа, която е жизненоважна в този период.
Потърсете професионална помощ, ако е необходимо. Ако забележите, че детето проявява признаци на депресия, тревожност, проблеми с храненето/съня или поведенчески промени, консултирайте се с детски психолог. Няма нищо срамно в това да потърсите помощ от специалист.
Успех!
петък, 14 ноември 2025 г.
14 ноември - Международен ден на логопеда
За много възрастни спомените за човек, който в далечното им, светло детство се е опитвал да измъкне от тях звука „р“ и е притежавал удивителната способност да произнася скороговорки без колебание, са ярки асоциации, оставени в паметта им от работата на специалист, чийто професионален празник се отбелязва ежегодно на 14 ноември . По-конкретно, Международният ден на логопеда се отбелязва предимно в общността на тези специалисти. Това е въпреки факта, че броят на пациентите с говорни проблеми и дефекти нараства всяка година. Логопедията (от гръцки lógos — дума, реч и paideía — образование, обучение) е дял от педагогическата наука, който изучава речевите нарушения и методите за тяхното предотвратяване, откриване и лечение чрез специално образование и обучение. Логопедията изследва причините, механизмите, симптомите, прогресията и структурата на речевите нарушения, както и системата от коригиращи интервенции. Първите описания на корекцията на речевите нарушения са открити в трудове от 17-ти век, посветени на обучението на глухонемите (по това време концепцията за глухонямост все още е била слабо разграничена от слухонямост и други речеви дефекти при чуващите хора). От втората половина на 19-ти век изучаването на речевите нарушения при хора с нормален слух се е превърнало в самостоятелна, но предимно медицинска област. По този начин корекцията на речта, и дори само на определени отклонения, започва да се разглежда като терапевтична процедура, извършвана от лекари или медицински сестри.
От края на 19 век са разработени други методи за разбиране, анализ и комуникация на речта, а половин век по-късно нови терапевтични подходи правят възможно лечението на психологическите фактори, лежащи в основата на речевите нарушения. Научното разбиране на речевата дейност се подобрява с всяка изминала година, което води до съвременната логопедия, която, основавайки се на общите принципи на дефектологията и във връзка с психологията, физиологията и лингвистиката, разглежда речта като системна, многофункционална единица, която влияе върху психическото развитие.
Обхватът на работа на този специалист не се ограничава само до коригиране на произношението на отделни звуци; той обхваща много по-широк спектър от задачи при оказване на помощ на хора, страдащи от вродени физически аномалии на речевия апарат, както и на такива с проблеми с речта и правописа, причинени от психологически травматични фактори. Логопедът помага и за коригиране на различни речеви нарушения: недоразвитие, дефекти в произношението, както и темпото и тембърът на речта. Като помага на детето да преодолее речевите трудности, логопедът може да помогне за предотвратяване на развитието на правописни проблеми по-късно в живота. Това е важен аспект от работата на съвременния логопед: ранна диагностика и идентифициране на речеви проблеми, така че да могат да се прилагат навременни коригиращи интервенции. Работата на логопеда е силно индивидуализирана и изисква не само теоретични знания и практически умения, но и уникална личност, познания и разбиране на психологията на развитието. Не всяко дете е способно да работи в група; много деца, както и възрастни, се смущават от проблемите си и не са склонни да се отворят веднага или в присъствието на други хора. В такива ситуации логопедът трябва да бъде търпелив и чувствителен към своите пациенти; без това успехът на цялата работа е под въпрос. Работата на логопеда се основава на знания по педагогика, психология, физиология, неврология, дефектология и лингвистика.
вторник, 11 ноември 2025 г.
Трудности при отбиване и премахване на памперс при децата
Памперса (или „отбиването от памперс“) е важен етап в развитието на детето и обикновено става между 18 месеца и 3 години, но всяко дете е различно. Ето някои насоки и стъпки, които могат да помогнат:
Потърсете признаци като:
- Памперсът остава сух 2–3 часа.
- Детето показва интерес към тоалетната.
- Изразява с думи, че му се пишка или ака.
- Умее да дърпа панталонките си нагоре и надолу.
- Показва дискомфорт от мокър памперс.
Ето и някои важни стъпки, които ти препоръчвам да направиш за да се получи очаквания резултат.
1. Запознайте детето с гърнето/тоалетната:
2. Позволете му да седи на гърнето облечено в началото.
3. Покажете му как вие или брат/сестра ходите до тоалетна (ако е удобно).
4. Изберете подходящ момент:
Важно е да запомниш, че периоди като преместване, очакване на ново бебе в къщи, тръгване на детска ясла са стресиращи за малкото дете и това не е подходящо време, да пристъпите към отказване от памперс.
И, тъй като в началото ти казах, че ще отбележа някои важни моменти и добри практики, как да отучиш детето си от памперс, ето ги и тях.:
1. Започнете с гърнето през деня:
2. Слагайте детето на гърне след сън, след ядене, преди баня.
3. Оставяйте го без памперс у дома – с гащички или голо дупе.
Хвалете, но не наказвайте:
Празнувайте успехите с усмивки, похвали, стикери.
При инциденти – спокойно, без натиск или срам./избягвайте упреци от типа на: е, защо пак се напика, нали за това те слагам на гърне, ето, мокър си, ще те оставя да си стоиш мокър. А, в детската, кой ще те сменя и т.н./
Не забравяй, детето въпреки, че все още е невербално или говори много малко, то разбира твоята реч, чете я по интонацията ти, така разбира какво се случва и кодира в малката си главичка звуци, думи, жестове, свързва ги с определени преживявания. Детето ти разбира, не ти отговаря, защото все още изиково-говорната му система е незряла, все още не може да управлява емоциите си. Ще последва плач, твърд отказ, следващата сутрин да седне на гърнето или да отиде в тоалетната. С една дума, нищо да не е направило, похвалете го. „Браво, мама, ето, седна на гърненцето“. „ Браво на детето, седна на гърненцето, много е хубаво, я да видим дали си пикал/акал, а, не, ще играем после с гърненцето./отклонете за миг вниманието му с нещо приятно/. Така, детето ти ще усети, че гърнето първо не е неприятно усещане и ще изгради положителна нагласа, че след тоалета му, следват приятни преживявания. Нищо, че след 5 минути ще се напишка или наака. Не го укорявайте. Насочете вниманието му към неудобството от това. То ще те разбере, повярвай ми. Следващ път ситуацията може и да се повтори, може и да не се повтори, но ти опитвай. Твоята упоритост е пътят към успешното премахване на памперса и изграждане на трайни навици в тази част от неговото израстване.
Какво ти казвам:
1. Изгради рутина:
Ходене до гърне на интервали – примерно на всеки 2 часа.
Нощното махане на памперса идва по-късно:
Често деца спират да се напишкват нощем, месеци след дневното приучаване.
Използвайте книжки или песни за гърне /разгърнете се семейно в творчество за гърнета и пишкане на мечо, зайо, на някой любим герой от приказка, което детето много цени – виждам как се усмихвате/. В момента изобилства от песнички с всякакво съдържание, което да се ползва мотивиращо за децата, особено, когато изграждаме хигиенните им навици.
Говорете с детето на разбираем език: „Хайде да опитаме да пишкаме в гърнето.“ Оставете до гърнето любима играчка, камионче, каквото и да е, което ще задържи вниманието му дълго време. Импровицирайте: пример
/Ааааа, я кой е застанал до гърненцето на Митко, лъвчето и иска първо да пишка в гърненцето. Да го изпреварим, мами, ти имаш по-бързи краченца от лъвчето, хоп, лъвчо, първи сме/.
Твърде вероятно е след сядането, детето да постави лъвчето да седне на гърнето, няма лошо, прикането го отново да седне той, кой пръв ще пишка, Митко или лъвчо. Не забравяйте , БРАВО, ПЛЯСКАНЕ С РЪЧИЧКИ. Така ще се получи лесно, мотивиращо и как да ти кажа, може би смешно ще прозвучи, но вдъхновяващо усещането да се седи на гърненце, преди количката, мечето, лъвчето…./ виждам, че се усмихваш, да, усмивки са тези моменти. Ще ги оцениш след време, но сега е време за действия, за да приучиш твоят малък свят да ползва гърненце , без стрес, без плач, без страх…Опитай! За да ти е по-забавно след време води си дневник, описвай всичко в него, на всеки рожден ден ще се изпълваш с умиление и ще бъдеш доволен от себе си, как си постигал всичко с упоритост, въображение, постоянство и любов , разбира се. Бъдете търпеливи – нормално е да отнеме седмици или дори месеци. Успех!
вторник, 4 ноември 2025 г.
.jpg)
четвъртък, 12 юни 2025 г.
Всяко дете заслужава да получи своя шанс!
Здравейте, последователи на моята блог страница!
Днес искам да ви поканя да се запознаете с още един споделен случай от моята практика. Историята е истинска, емоцията реална, момченцето - също. Защо споделям този случай? Защото дълбоко в себе си вярвам, знам и се старая в работата ми с децата и техните семейства, че няма невъзможни неща. Има специални потребности всеки от нас и всеки заслужава да получи най-доброто за себе си - образование, отношение, да повиши вярата в себе си, да повиши самооценката си. Историята е свързана с първите стъпки в света на училището на едно 7 годишно момченце. Детето расте в етническо семейство общо с шест други деца. Родителите не са грижовни. В семейството на детето основно се говори на ромски и отчасти на турски език. В момента е ученик в 1 клас. Посещава специална паралелка за обучение на деца със СОП, тъй като е с ДЦП и псевдобулбарна дизартрия /трудно подвижни езиково-говорни органи, включително затруднения при гълтане, самостоятелно хранене и неясна, завоалирана, гъгнеща като звучене реч /. Идването в училище е първи опит на детето да излезе от дома си и усещането му за несигурност е ясно изразено. Погледът е наведен към пода, не разбира български език добре и е притеснен. Първите дни в клас за детето са мъчителни. Бързо се разтройва и иска да се прибере в къщи. Потиснат е. Това продължава с дни. Момченцето обича да бъде чист и спретнат. Има любима шапка, която щом влезе в клас бърза да си я прибере в джоба на якето. Шапката, обаче е твърде голяма, за да се събере и той я поставя върху стола, а след това сяда върху нея. Често проверява дали шапката е там и я докосва с ръка. Това го успокоява. Не познава цветовете. След урок по изобразително изкуство и работа с топли цветове най-лесно запомня червения цвят. След първата проверка на учителя и правилно определяне мястото на червения цвят получи усмихнато човече, което учителката старателно залепи върху блузката му. Тя му каза „браво“, „доволна съм, виждаш ли, справяш се! Искам да си смел и сигурен. Аз съм до теб и винаги ще ти помагам.“ Учителката си позволи да го погали по главичката, а той докосна с буза дланта й. Изразът върху лицето на детето се промени. За първи път след приключване на учебните часове детето помаха с ръка и се усмихна.
В следващите дни детето с радост сядаше на чина и взимаше в ръка червения цвят от пластелина. Очакваше да получи поощрение за знанията си. След като го чуеше ставаше активен в учебните занимания. Доверието към учителката нарасна. Шапката остана важна за него, но вече прилежно я оставяше върху чина и бързо я забравяше увлечен в учебната дейност. За Коледа Здравко научи първото си стихотворение. Въпреки, че заболяването му и неблагоприятната езиково-говорна среда да не му позволяваше да говори ясно и разбираемо смело пред гостите на тържеството той каза стихотворението. Учителката стоеше до него и му държеше ръката, а той не откъсваше поглед от нея. Получи подарък и каза, че не иска да излиза ваканция. ....
Историята, както казах е истинска. Тя е отражение на това, как отношението на родителите, близките, учителите, приятелите, децата, с които децата играят може да се окаже фактор, за да развият у семе си качества, невидими до този момент.
Дълбоко, силно и безрезервно вярвам, че човешкият потенциал е все още неразгадан напълно.
Всеки заслужава да получи своя шанс, пък кой знае какво може да излезе - може би бъдещи откриватели, уникални архитекти, музиканти, разказвачи или ненадминати логисти... кой знае?!
вторник, 10 юни 2025 г.
сряда, 7 май 2025 г.
Как да направим децата си самостоятелни? Един добър съвет от природата!
"Един орел някога научил една жена как се отглежда дете.
— Добре ли си, човешка майко? — попитал орелът.
Жената го погледнала стреснато.
— Страх ме е. Бебето ми е на път да се роди, а аз имам толкова съмнения… Искам да му дам най-доброто — красив, лек живот… но как ще разбера дали го възпитавам правилно?
Орелът кацнал наблизо и отговорил:
— Отглеждането на дете не е да му осигуриш комфорт. Напротив. Когато моите малки се родят, постилам гнездото с меки пера и трева. Топло е, сигурно. Но когато дойде време да растат — махам всичко. Оставям само тръните.
Жената се намръщила.
— Тръни? Това не е ли жестоко?
Орелът я погледнал право в очите.
— Дискомфортът ги кара да се движат. Тръните ги подтикват да искат повече — да полетят, да намерят своето място. Комфортът не учи на нищо.
— А ако паднат? — прошепнала жената.
Орелът кимнал.
— Падат. Аз ги хвърлям срещу вятъра. Те падат. Аз ги хващам. И пак ги хвърлям. Отново и отново — докато се научат да летят. И тогава? Ги пускам. Вече не помагам.
Жената разширила очи.
— Ами ако не са готови?
— Няма да бъдат, докато не опитат. Ако ги държа в безопасност завинаги — никога няма да се научат. Не става дума да ги оставиш да страдат. А да им позволиш да растат. Дори когато боли теб.
Жената поставила ръка на корема си, поела дълбоко дъх и се усмихнала.
— Благодаря ти, Майко Орлице. Твоята мъдрост е дар.
Тя си тръгнала — готова да бъде майката, от която детето ѝ има нужда: не перфектна, а силна. Майка, която го учи да лети.
---
Ако искаш детето ти да лети високо —
не му подрязвай крилата с комфорт.
Нека усети вятъра.
Нека се спъне.
Нека се издигне.
Истинската любов не е да ги скриеш от живота.
А да ги научиш как да го живеят.
Дори ако това означава да ги гледаш как падат…
докато се учат да летят. "
Очаквам коментарите ви по темата, както и дискусията по темата да продължим.
четвъртък, 24 април 2025 г.
четвъртък, 17 април 2025 г.
четвъртък, 10 април 2025 г.
Детето между първата и втората година от развитието си
Във възрастта между една и две години детето овладява ходенето, възприема зрително обектите, привличат го, подтиква се само към действие. Т. е хваща, пуска, става по-прецизно и наблюдателно. Постепенно усвоява представите за дълбочина, вътре, вън, високо, ниско. Посочва с показалец, може да пие от чаша като си я държи само. Учи се да вгнездява. Намира обект, който е скрит последователно под едно нещо и после под друго, след като е видяло преместването на му. Ще вметна само, че около 9-тия месец от развитието, детето достига до нови пространствени връзки – отпред, отзад, под. Отдалечава играчки, приближава ги към себе си, търси изчезнала играчка, извършва едни и същи действия, като използва двете си ръце и се забавлява, дори търси партньори в играта.
ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ
Повтаря едносрични думи.
Имитира звукоподражания на животни, звукът на колите и т.н.
Използва поне 20 думи.
Съставя фрази от 2 думи (кола тръгва).
Започва да използва местоимения и притежателни местоимения (аз, на мен).
Назовава предметите в отговор на въпрос „Какво е това?”.
Изразява нуждите си с думи-фрази (тръгва, още и пр.).
Обръща се към себе си със собственото си име.
Дава няколко обекта при поискване.
Фиксира картина, която му е била назована, в продължение на 2 минути.
Разпознава някои части от тялото, когато са били назовани.
Посочва с пръст познати хора, животни или играчки при поискване.
Показва с пръст картина, която е била назована.
Отговаря на няколко негативни нареждания (забрани): „Не пипай!”.
Групира прости думи по категория (храна, дрехи).
СОЦИАЛИЗАЦИЯ
Търси помощ когато има нужда.
Опитва се да привлече вниманието на околните.
Съдейства, изчаква, опитва се да помага.
Показва своите успехи.
Изразява своите емоции (възбуда, удоволствие, гордост, радост).
Търси своите връстници, братя или сестри, ако има такива.
Развива се характера му, думата – „не” става негов често чуван отговор.
Играе само когато възрастния е в непосредствена близост до него.
ЗРИТЕЛНО-МОТОРНА КООРДИНАЦИЯ
Държи чашата си, повдига я и пие.
Поставя малка фигура в съответен отвор кръг, квадрат.
Прерисува вертикална, хоризонтална черта.
ВЪЗПРИЯТИЕ И АВТОНОМИЯ
Изследва дупките на плочка с дупки (мозайка).
Следи с поглед движението на топка.
Локализира обичайните предмети в една стая.
Разпознава някои форми: кръг, квадрат, триъгълник.
Отговаря на жестови инструкции.
Разбира някои мимики: плач, смях.
Интересни са му картинките в книгите.
Разбира определен брой думи.
Има сфинктерен контрол, т.е. детето сигнализира за това, когато му се ходи до тоалетна.
Разпознава някои вкусове, това което е ядливо, от това, което не се яде.
Изследва къщата само.
Сяда на гърнето с надзор.
Пие от чаша.
Сваля си чорапите.
Служи си с лъжица само.
ИМИТАЦИЯ
Вербална имитация
Имитира 2-3 думи.
Имитира плач.
Имитира смях.
Жестова имитация
Поставя даден обект в кутия.
Имитира прости действия.
Имитира сгъване на лист.
Рисува прости линии.
ОБЩА МОТОРИКА И ФИНА МОТОРИКА
Подхвърля топка.
Коленичи, навежда се, за да вземе предмет от земята.
Ходи на страни и назад.
Пази равновесие на един крак за кратко време.
Носи предмет на малко разстояние.
Слиза от стол, слиза по стълбите с помощ.
Качва се по стълбите само.
Подскача на място.
Кара колело с 3 колелета.
Пуска предмет.
Драска.
Държи 2 предмета в една ръка.
Натиска звънец, завъртва дръжка на врата.
Стиска туба на паста за зъби, гъба.
Разлиства страниците на книга.
Нарежда едно върху друго няколко кубчета.
Отваря кутия, изпразва я.
Ако, всичко това или някои от тези характерни за възрастта 1-2 години от развитие на детето липсват потърсете специалист. Той знае много за развитие на детето и неговите характерни прояви през този период. Четенето на статии в интернет е полезно, сравняването с връстниците му погрешно, сравняването с братята и сестрите му, също е погрешно. Опитайте се да разберете какво се случва с детето ви по правилния начин.
Успех!
сряда, 5 март 2025 г.
Шести март: Европейски ден на логопедичната терапия
Ден на логопедичната терапия!
6 март е обявен като такъв ден. За нас логопедите, обаче всеки ден е ден на логопеда, тъй като работата ни с деца и подрастващи ученици, с младежи и стремящи се към чиста и съвършена реч и звукопроизношение, към овладяване на умения за осъществяване на комуникация, няма специални часове, дни, минути…. Да бъдеш логопед е призвание. Логопедията не е просто поредната специалност в списъка на професиите с неуточнено място. Това беше много отдавнашна практика, след годините на демократични промени. Не малко от нас бяха принудени да се преквалифицират, заради липсата на работни места, заради това, че професията не беше позната, популярна…..за съжаление.
Днес, обаче картината е различна. Днес никой не се притеснява да се заяви, че има нужда от логопедична подкрепа по една или друга причина. Днес хората са осъзнати и наясно, че ние сме необходими по пътя към реализация на техните мечти. За хора като мен, намерили себе си в практикуването на тази професия, на логопеда е начин на живот, възможност да помогна, да даря увереност и щастие. Да работя с малки и големи е радост, предизвикателство и стремеж към себепознание.
Благодаря от сърце, на всички, които ми се довериха!
Благодаря на промяната, че ни изведе напред в списъка с
професиите и ни отреди заслужено място.
Честит празник, колеги!
Бъдете здрави, вдъхновени, иновативни и никога не се отказвайте!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
-
Здравейте! Последните ми срещи с родителите са на тема, как детето да стане по-самостоятелно, как родителите да имат повече време за себе с... -
Памперса (или „отбиването от памперс“) е важен етап в развитието на детето и обикновено става между 18 месеца и 3 години, но всяко дете е р...
