Добри практики за преодоляване на емоционални изблици при детето

                          Емоционалните избухвания са едно от най-честите притеснения на родителите. Често чувам в консултация с родителите следното: „От нищо започва да крещи“, „Не можем да го успокоим“, „Знае какво трябва да направи, но не го прави.“ Истината е съвсем друга, не става въпрос за каприз, проблем във възпитанието, в прилагането на граници. Истината е, че нервната система е все още незряла. Какво означава това? Ще обясня на човешки език. 😊Когато детето се ядоса, разстрои или претовари тялото влиза в режим на силна възбуда. В този момент детето не може да разсъждава. Т.е. зоните на самоконтрол временно отстъпват. Да върна малко към света на възрастните. Когато си гневен, ядосан емоцията рязко започва да те владее. Тогава, емоционалните центрове в мозъка се активират рязко, зоните за самоконтрол временно „отстъпват“, тялото влиза в режим на силна възбуда. В този момент детето не може да разсъждава. То реагира. Ето, защо, не бива да му крещите, да влизате на тази ниска честота на неговата вибрация. Вместо това, поемете въздух, дайте си вътрешен баланс, със спокоен тон, мил, любящ му говорете, леко го приласкайте към себе си. Това ще успокои детето, ще се почувства защитено, постепенно ще се успокои. Ще посоча, че колкото по-чувствителна е нервната система, толкова по-бурна е реакцията на гневното дете. Напоследък доста специалисти от практиката използват методите на неврофийдбек. Какво представлява неврофийдбекът? Това е  метод, базиран на електроенцефалография (EEG). Чрез специални сензори се отчита мозъчната активност, а детето получава визуална обратна връзка под формата на игра или анимация. Когато мозъкът преминава в по-балансирано състояние , играта се движи по-добре, анимацията става по-ясна, героят напредва. Мозъкът „научава“ това състояние и започва да го използва по-лесно и в ежедневието. Как неврофийдбекът влияе на емоциите? При редовни сесии постепенно се наблюдава по-ниска свръхвъзбудимост, по-бързо успокояване след конфликт, по-малко импулсивни реакции, повече устойчивост при фрустрация и разбира се, по-добра концентрация. Детето не става „потиснато“ или беземоционално. То просто започва да има повече контрол върху реакциите си. Този метод мже да бъде полезен при деца  с чести емоционални избухвания, с трудности в самоконтрола, с хиперактивност, с тревожност, със сензорна чувствителност, със затруднения в концентрацията. Методът може да се прилага и при деца със слухови апарати (Hearing aid ) или кохлеарни импланти (Cochlear implant ), като терапията се адаптира индивидуално. За резултати е необходимо между 15 и 30 сесии, в зависимост от трудностите. Промени често се забелязват още след първите няколко седмици. Моля, да обърнете внимание, неврофийдбекът не е „вълшебно решение“, в интернет пространството има много статии, кои проверени научно в своите твърдения, кои не, понякога второто е по-често срещано, за това, четете избирателно, консултирайте се със специалисти. Те са за това! Ще разгледат случая на твоето дете, ще направят диагностика, ще проверят всички факти, тогава ще те насочат към най-доброто за детето. Не забравяйте, че най-добри резултати се постигат, когато се комбинира с ясни родителски граници, спокойна и предвидима среда, психологическа подкрепа при нужда, последователност в реакциите на възрастните.

В заключение ще кажа, че не винаги емоционалните избухвания означават, че детето е „разглезено“ или „лошо“. Те често са знак, че нервната система има нужда от подкрепа. Неврофийдбекът дава възможност на мозъка да се научи на по-добра саморегулация – а това означава повече спокойствие, повече увереност и по-хармонично ежедневие за цялото семейство.

Нещо забавно за работа в къщи

 

Как да направите сетивата на вашето дете по-чувствителни, изострени, със задържащо се внимание върху предметите, които го заобикалят? Може би, това, което в следващите минути  ти предлагам ще бъде полезно за теб, докато прекарваш деня си заедно с детето в къщи, или докато пътувате в колата. 

На изображенията, които виждаш по-долу /може да ги изпринтиш/ са показани герои от приказки, които са в два варианта. Между първиия и втория има разлика. Опитайте се да насочите вниманието на детето към това, да открие разликите в изображенията. Внимавайте, задачата е предизвикателна за всички в семейството. Това е приятен начин да привлечете в общуване с малкото дете и по-големите деца, а защо не и другия родител. И, така, седнете, привлечете към себе си детето и заедно по привлекателен начин го провокирайте към идеята. Първо започнни ти. После насърчавай неговата активност. Дори и да не се получи от първия път, поощрението е задължително. Може да включите оригинално допълнение към задачата, особено полезно за малките деца между 2 и 4 години. Например: покажи как петлето крачи или как петлето размахва крила, как кукурига, за да го чуят кокошките.

Аналогично приложи тези приятни техники и към другите изображения. Пожелавам успех!

Очаквайте още интересни идеи на страничката ми! Ако, прецениш, остави коментар или задай своя въпрос. До скоро! 

 Деца с увреден слух – какво е важно да знаем ?

Когато чуем, че едно дете е тежко чуващо или слуховопротезирано, често си представяме ограничения. Истината е, че тези деца могат да се развиват, учат, общуват и радват на живота, стига да получат навременна подкрепа, разбиране и правилен подход от възрастните около тях. Какво означава „тежко чуващо дете“? Тежко чуващото дете има значително намален слух, но обикновено не е напълно глухо. То може да възприема звуци, но: 

по-тихите звуци се губят;

речта звучи неясно, „размазано“;

трудно различава близки по звучене думи.

Без помощ тези деца изпускат важна информация от речта и околната среда.

Какво е слухопротезиране?

Слухопротезирането означава, че детето използва слухов апарат или кохлеарен имплант (при по-тежки увреждания), които усилват звуците и дават възможност на мозъка да ги обработва.

Важно е да се знае: 👉 апаратът не „лекува“ слуха, а помага на детето да чува по-добре.

Защо ранното слухопротезиране е толкова важно?

     Слухът е основата, върху която се изграждат: речта, езикът, мисленето, вниманието и ученето. Колкото по-рано детето започне да чува звуци и реч, толкова по-лесно развива говор, по-добре разбира околните, по-уверено общува. Първите години от живота са решаващи за развитието на мозъка. 

Как се развива речта при слуховопротезирани деца?

      Речта при тези деца може да се развива, но често е по-бавна. Звуковете може да са неточни, изреченията – по-кратки. Това се случва с постоянна работа с логопед, слухово-речев терапевт, активна роля на семейството. Много деца достигат функционална и разбираема реч. Какво им е най-трудно? Тежко чуващите деца често срещат трудности при: шумна среда (класна стая, двор); говор на повече хора едновременно; бърза реч; думи без зрителна опора. Те се уморяват по-бързо, защото слушането за тях изисква усилие. Как можем да помогнем – като възрастни? Най-важното, което можем да дадем, е разбиране и търпение. Ето и някои полезни насоки: 

- говорете ясно, спокойно и с лице към детето;

- използвайте мимики, жестове и визуални опори; 

- не викайте – това не помага; 

- проверявайте дали детето е разбрало; 

- окуражавайте, а не поправяйте постоянно.

Ще отворя темата и в посока на това, какви са децата със затруднения в слуховото възприятие като личности?  Те са точно като всички останали деца: имат емоции, мечти и характер; искат да бъдат приети; чувстват, когато са подценявани. Слуховият апарат не определя детето. Той е просто помощно средство, както очилата.

В заключение, бих обобщила следното:

Децата с тежка слухова загуба и слухопротезиране имат потенциал, когато:

1. Се диагностицират навреме; 

2. Получат адекватна терапия;

3. Растат в среда на приемане.

Когато слушаме тези деца със сърце, те ни „чуват“ най-добре 💙

Четете и следващите ми публикации. Оставяйте въпросите си за обратна връзка с мен!

Очаквам Ви!

Постъпвай с грижа!

 

Здравейте! 

Днес ще бъда много кратка. Избрах някъде от нета тази илюстрация, защото тя е повече от достатъчна, за да напомня, че всяко дете, независимо от възрастта си носи своите грижи, както и ние възрастните. Разликата е в това, че ако, ние, възрастните имаме механизъм, за да се справим, за да намерим по-лесно решение, то децата не могат. Те, потъват в свят, от който трудно излизат или, ако са успели, неизлекуваните травми ги връхлитат под друга форма в зряла възраст.

Притихнете за миг и само си помислете, колко травми от детството ти са причина днес да си по-объркан, да проектираш поведения, които са останали, като шаблон за общуване с останалите...

Днес казвам - постъпвай с грижа към себе си, спри и погледни за малко детето си, така ще разбереш, защо отказва всичко и защо е тъжно и апатично.... и, някак си ми се струва уместно да подам посока с мой много любим цитат от Виктор Франкъл - австрийски невролог и психиатър, който казва следното, надявам се да ти допадне, а именно : 

„Когато вече не сме в състояние да променим ситуацията, сме изправени пред предизвикателството да променим себе си" и  „Всичко може да бъде отнето на човек, освен едно нещо: последната от човешките свободи – да избере отношението си във всеки даден набор от обстоятелства, да избере собствения си път.“

Развитие на логическо мислене. Креативни практики с упражнения за деца

В условия на често домашно пребиваване на детето, поради заболяване, поради дрруги причини, препоръчително е заниманията да бъдат целенасочени. Образователенн и с игрови характер ще облекчат часовете на престой в къщи.

Предлагам три практически задачи, с цел развитие на логическо мислене. Упражненията са приложими за деца над 3 годишна възраст. С тях се постигат различни цели - запознаване с геометричните фигури, построяване на изображения по подражание или с проявена фантазия и други.  

 

ЧЕСТИТА КОЛЕДА! МИРНА, ЗДРАВА И ВДЪХНОВЯВАЩА 2026 ГОДИНА

 

Разводът между родителите - добри практики за преодоляване на конфликта

 Разводът е препятствие и за родителите и за децата. При развод с висок конфликт най-важната задача на родителите е да защитят детето. Практиките показват, че конфликтът между родителите е основната причина за дълготрайни емоционални и психологически проблеми при децата след развод. Това се оказва травма, която съпътства детето през целия му живот. Дали, детето ще преодолее по-лесно тази промяна или ще задълбочи емоционалното си състояние на страх, несигурност, нерешителност при взимане на решения, докатто порасва и след като стане зряла личност, зависи много от подхода към промяната, който родителите ще изберат и реализират. 

Ето някои добри практики: 
1. Пълно изолиране на детето от конфликта
Никога не спорете пред детето: Всички обсъждания на правни, финансови или лични проблеми трябва да се случват далеч от детето, по възможност чрез имейл, съобщения или по време на неутрално място, където детето не присъства.
Не използвайте детето като "пощальон" или шпионин: Детето не трябва да предава съобщения между родителите или да бъде разпитвано какво се случва в дома на другия родител.
Нулев негативен тон за другия родител: Не говорете лошо, не критикувайте и не показвайте неуважение към бившия си партньор пред детето. Това поставя детето в ситуация на конфликт на лоялност. Детето обича и двама ви, а половината от неговата идентичност идва от другия родител.
Избягвайте "отчуждаване на родител": Не се опитвайте умишлено да настроите детето срещу другия родител. 
2. Приемане на "Паралелно родителство" 
Когато съвместното родителство (с общи срещи и сътрудничество) е невъзможно поради високия конфликт, преминете към паралелно родителство.
Минимизирайте контакта лице в лице: Организирайте предаването на детето от единия на другия родител на неутрално обществено място (например на училище или на извънкласна дейност) или с помощта на трето, неутрално лице (роднина, приятел). Избягвайте дълги разговори по време на тези смени.
Използвайте писмена комуникация: Общувайте основно писмено (имейл, специализирани приложения за съвместно родителство), за да имате документална следа и да избегнете емоционални конфронтации.
Ясен и детайлен план: Следвайте стриктно съдебен или нотариално заверен план за родителски грижи, който описва точно графика, часовете за взимане/връщане и отговорностите. Това намалява възможността за спорове и неясноти. 
3. Осигуряване на стабилност и подкрепа за детето
Поддържайте рутина: Съгласувайте основните правила и графици (време за сън, домашни) между двата дома, за да осигурите усещане за нормалност и сигурност.
Насърчавайте връзката с двамата родители: Освен ако няма опасения за безопасността (злоупотреба, насилие), активно подкрепяйте връзката на детето с другия родител.
Потърсете професионална помощ:
За детето: Индивидуален детски психолог или терапевт може да предостави безопасно пространство, където детето да изрази страховете и гнева си.
За родителите: Семеен консултант или терапевт може да ви помогне да управлявате гнева си и да се научите на по-ефективни начини за общуване, фокусирани върху нуждите на детето. 
Основната цел при развод с конфликт е защита на детето чрез ограничаване на излагането му на родителската вражда.
Дори когато разводът протича "без конфликт" между родителите, страхът за бъдещето на детето е напълно естествен и основателен. Този страх често произтича не от конфронтациите, а от несигурността, промяната в структурата на семейството и потенциалните емоционални последици.

Как да постъпите и върху какво да се съсредоточите, за да минимизирате рисковете и да осигурите възможно най-доброто бъдеще за детето:

1. Фокус върху вътрешната сигурност и емоциите на детето
Когато няма външен конфликт, фокусът трябва да бъде върху вътрешното състояние на детето.
Признайте и валидирайте страховете на детето: Детето може да е тъжно или притеснено, дори ако родителите са "приятели". Не омаловажавайте тези чувства с думите "Няма страшно, ние не се караме". Вместо това кажете: "Разбирам, че се притесняваш за бъдещето. Нормално е да имаш въпроси, промяната е голяма."
Бъдете модел за справяне със стреса: Детето ви наблюдава. Като показвате, че вие самите се справяте със собствената си тревожност по здравословен начин (като говорите открито, грижите се за себе си, търсите подкрепа), вие го учите как да регулира емоциите си.
Изградете усещане за устойчивост (resilience): Учете детето, че хората могат да се адаптират към трудни ситуации. "Сега е трудно, но като семейство (макар и разделено в два дома) ще се справим и ще намерим нов начин да бъдем щастливи."
2. Създайте последователност и предвидимост (Ключов елемент!)
Липсата на конфликт дава голямо предимство тук. Използвайте го!
Разработете ясен и постоянен план за съжителство/посещения: Използвайте мирните си отношения, за да създадете изключително ясен график за това къде ще живее детето, кога ще вижда другия родител, как ще протичат делниците и уикендите. Това е най-силният ви инструмент срещу страха от несигурност.
Поддържайте еднакви правила в двата дома (доколкото е възможно): Разберете се за основните неща – време за лягане, домашни, екранно време, здравословно хранене. Последователността между двата дома успокоява детето и му показва, че основните му граници остават непроменени.
Участвайте съвместно в ключови събития: Тъй като няма конфликт, посещавайте заедно (ако е възможно и комфортно за всички) училищни представления, родителски срещи, спортни състезания. Това демонстрира на детето, че въпреки раздялата, то остава общ приоритет №1.
3. Гарантирайте отворена комуникация между родителите
Редовни срещи/разговори само между вас двамата: Отделяйте време без присъствието на детето, за да обсъждате бъдещето му, академичния му напредък, социалните му нужди и всички възникнали проблеми. Използвайте мирната среда за проактивно планиране.
Не превръщайте детето в "пощальон": Комуникирайте директно с бившия си партньор относно логистиката, вместо да карате детето да предава съобщения или да носи информация между двата дома.
4. Потърсете външна, обективна помощ
Консултация с детски психолог/терапевт: 
Дори при развод без конфликт, консултацията е полезна. Терапевтът може да предложи на детето неутрално и безопасно пространство да изрази страховете си, които може да се притеснява да сподели с вас, за да не ви нарани.
Медиация: Въпреки че няма конфликт, медиатор може да помогне за структурирането на дългосрочното споразумение за родителски грижи по начин, който е най-благоприятен за развитието на детето.

В обобщение: При развод без конфликт, най-добрата ви стратегия е да използвате мирните си отношения като щит срещу несигурността. Вашият основен инструмент е съгласието, последователността и непрекъснатото уверяване на детето, че макар формата на семейството да се променя, същността на любовта и подкрепата остава същата.
Ето 10 основни съвета, които да ви помогнат успешно да подкрепите детето си по време и след процеса на развод:
1. Дръжте конфликта далеч от детето. Никога не спорете, не си крещете и не обсъждайте негативни детайли от раздялата пред него. Детето не трябва да бъде свидетел или участник в конфликта между възрастните.
2. Потвърждавайте отново и отново, че детето е обичано и не е виновно. Това е най-важното послание. Казвайте го често и ясно: "Разводът е решение на възрастните и по никакъв начин не е твоя вина. Обичаме те и винаги ще те обичаме."
3. Поддържайте възможно най-много рутина и структура. Децата се нуждаят от предвидимост, за да се чувстват сигурни. Запазете обичайните часове за лягане, хранене, домашни и извънкласни занимания.
4. Комуникирайте като екип с другия родител (фокусирайки се само върху нуждите на детето). Независимо от личните ви отношения, трябва да можете да общувате цивилизовано относно графика на детето, училищните въпроси и неговото здраве. Последователността между двата дома е от ключово значение.
5. Насърчавайте изразяването на всички емоции. Позволете на детето да бъде тъжно, ядосано или объркано. Не казвайте "Не плачи" или "Няма страшно". Вместо това, приемете чувствата му с думите: "Виждам, че си тъжен/а и е нормално да се чувстваш така. Аз съм тук да те изслушам. Ще се опитам да ти отговоря на всички въпроси."
6. Бъдете честни, но ограничени в информацията. Обяснете основните факти по начин, подходящ за възрастта на детето. Не е нужно да споделяте подробности за причините за раздялата (изневяра, финансови проблеми и т.н.).
7. Използвайте позитивен език, когато говорите за другия родител. Зачитайте връзката на детето с другия родител. Избягвайте критики, обиди или опити да настроите детето срещу него.
8. Бъдете на разположение за слушане повече, отколкото за говорене. Понякога детето просто иска да бъде изслушано или прегърнато. Осигурете тишина и присъствие, вместо да предлагате готови решения или дълги обяснения.
9. Позволете на детето да поддържа връзки с разширеното семейство. Баби и дядовци, лели, чичовци и братовчеди осигуряват допълнителна мрежа за подкрепа, която е жизненоважна в този период.

Потърсете професионална помощ, ако е необходимо. Ако забележите, че детето проявява признаци на депресия, тревожност, проблеми с храненето/съня или поведенчески промени, консултирайте се с детски психолог. Няма нищо срамно в това да потърсите помощ от специалист.
Успех!