Разводът между родителите - добри практики за преодоляване на конфликта

 Разводът е препятствие и за родителите и за децата. При развод с висок конфликт най-важната задача на родителите е да защитят детето. Практиките показват, че конфликтът между родителите е основната причина за дълготрайни емоционални и психологически проблеми при децата след развод. Това се оказва травма, която съпътства детето през целия му живот. Дали, детето ще преодолее по-лесно тази промяна или ще задълбочи емоционалното си състояние на страх, несигурност, нерешителност при взимане на решения, докатто порасва и след като стане зряла личност, зависи много от подхода към промяната, който родителите ще изберат и реализират. 

Ето някои добри практики: 
1. Пълно изолиране на детето от конфликта
Никога не спорете пред детето: Всички обсъждания на правни, финансови или лични проблеми трябва да се случват далеч от детето, по възможност чрез имейл, съобщения или по време на неутрално място, където детето не присъства.
Не използвайте детето като "пощальон" или шпионин: Детето не трябва да предава съобщения между родителите или да бъде разпитвано какво се случва в дома на другия родител.
Нулев негативен тон за другия родител: Не говорете лошо, не критикувайте и не показвайте неуважение към бившия си партньор пред детето. Това поставя детето в ситуация на конфликт на лоялност. Детето обича и двама ви, а половината от неговата идентичност идва от другия родител.
Избягвайте "отчуждаване на родител": Не се опитвайте умишлено да настроите детето срещу другия родител. 
2. Приемане на "Паралелно родителство" 
Когато съвместното родителство (с общи срещи и сътрудничество) е невъзможно поради високия конфликт, преминете към паралелно родителство.
Минимизирайте контакта лице в лице: Организирайте предаването на детето от единия на другия родител на неутрално обществено място (например на училище или на извънкласна дейност) или с помощта на трето, неутрално лице (роднина, приятел). Избягвайте дълги разговори по време на тези смени.
Използвайте писмена комуникация: Общувайте основно писмено (имейл, специализирани приложения за съвместно родителство), за да имате документална следа и да избегнете емоционални конфронтации.
Ясен и детайлен план: Следвайте стриктно съдебен или нотариално заверен план за родителски грижи, който описва точно графика, часовете за взимане/връщане и отговорностите. Това намалява възможността за спорове и неясноти. 
3. Осигуряване на стабилност и подкрепа за детето
Поддържайте рутина: Съгласувайте основните правила и графици (време за сън, домашни) между двата дома, за да осигурите усещане за нормалност и сигурност.
Насърчавайте връзката с двамата родители: Освен ако няма опасения за безопасността (злоупотреба, насилие), активно подкрепяйте връзката на детето с другия родител.
Потърсете професионална помощ:
За детето: Индивидуален детски психолог или терапевт може да предостави безопасно пространство, където детето да изрази страховете и гнева си.
За родителите: Семеен консултант или терапевт може да ви помогне да управлявате гнева си и да се научите на по-ефективни начини за общуване, фокусирани върху нуждите на детето. 
Основната цел при развод с конфликт е защита на детето чрез ограничаване на излагането му на родителската вражда.
Дори когато разводът протича "без конфликт" между родителите, страхът за бъдещето на детето е напълно естествен и основателен. Този страх често произтича не от конфронтациите, а от несигурността, промяната в структурата на семейството и потенциалните емоционални последици.

Как да постъпите и върху какво да се съсредоточите, за да минимизирате рисковете и да осигурите възможно най-доброто бъдеще за детето:

1. Фокус върху вътрешната сигурност и емоциите на детето
Когато няма външен конфликт, фокусът трябва да бъде върху вътрешното състояние на детето.
Признайте и валидирайте страховете на детето: Детето може да е тъжно или притеснено, дори ако родителите са "приятели". Не омаловажавайте тези чувства с думите "Няма страшно, ние не се караме". Вместо това кажете: "Разбирам, че се притесняваш за бъдещето. Нормално е да имаш въпроси, промяната е голяма."
Бъдете модел за справяне със стреса: Детето ви наблюдава. Като показвате, че вие самите се справяте със собствената си тревожност по здравословен начин (като говорите открито, грижите се за себе си, търсите подкрепа), вие го учите как да регулира емоциите си.
Изградете усещане за устойчивост (resilience): Учете детето, че хората могат да се адаптират към трудни ситуации. "Сега е трудно, но като семейство (макар и разделено в два дома) ще се справим и ще намерим нов начин да бъдем щастливи."
2. Създайте последователност и предвидимост (Ключов елемент!)
Липсата на конфликт дава голямо предимство тук. Използвайте го!
Разработете ясен и постоянен план за съжителство/посещения: Използвайте мирните си отношения, за да създадете изключително ясен график за това къде ще живее детето, кога ще вижда другия родител, как ще протичат делниците и уикендите. Това е най-силният ви инструмент срещу страха от несигурност.
Поддържайте еднакви правила в двата дома (доколкото е възможно): Разберете се за основните неща – време за лягане, домашни, екранно време, здравословно хранене. Последователността между двата дома успокоява детето и му показва, че основните му граници остават непроменени.
Участвайте съвместно в ключови събития: Тъй като няма конфликт, посещавайте заедно (ако е възможно и комфортно за всички) училищни представления, родителски срещи, спортни състезания. Това демонстрира на детето, че въпреки раздялата, то остава общ приоритет №1.
3. Гарантирайте отворена комуникация между родителите
Редовни срещи/разговори само между вас двамата: Отделяйте време без присъствието на детето, за да обсъждате бъдещето му, академичния му напредък, социалните му нужди и всички възникнали проблеми. Използвайте мирната среда за проактивно планиране.
Не превръщайте детето в "пощальон": Комуникирайте директно с бившия си партньор относно логистиката, вместо да карате детето да предава съобщения или да носи информация между двата дома.
4. Потърсете външна, обективна помощ
Консултация с детски психолог/терапевт: 
Дори при развод без конфликт, консултацията е полезна. Терапевтът може да предложи на детето неутрално и безопасно пространство да изрази страховете си, които може да се притеснява да сподели с вас, за да не ви нарани.
Медиация: Въпреки че няма конфликт, медиатор може да помогне за структурирането на дългосрочното споразумение за родителски грижи по начин, който е най-благоприятен за развитието на детето.

В обобщение: При развод без конфликт, най-добрата ви стратегия е да използвате мирните си отношения като щит срещу несигурността. Вашият основен инструмент е съгласието, последователността и непрекъснатото уверяване на детето, че макар формата на семейството да се променя, същността на любовта и подкрепата остава същата.
Ето 10 основни съвета, които да ви помогнат успешно да подкрепите детето си по време и след процеса на развод:
1. Дръжте конфликта далеч от детето. Никога не спорете, не си крещете и не обсъждайте негативни детайли от раздялата пред него. Детето не трябва да бъде свидетел или участник в конфликта между възрастните.
2. Потвърждавайте отново и отново, че детето е обичано и не е виновно. Това е най-важното послание. Казвайте го често и ясно: "Разводът е решение на възрастните и по никакъв начин не е твоя вина. Обичаме те и винаги ще те обичаме."
3. Поддържайте възможно най-много рутина и структура. Децата се нуждаят от предвидимост, за да се чувстват сигурни. Запазете обичайните часове за лягане, хранене, домашни и извънкласни занимания.
4. Комуникирайте като екип с другия родител (фокусирайки се само върху нуждите на детето). Независимо от личните ви отношения, трябва да можете да общувате цивилизовано относно графика на детето, училищните въпроси и неговото здраве. Последователността между двата дома е от ключово значение.
5. Насърчавайте изразяването на всички емоции. Позволете на детето да бъде тъжно, ядосано или объркано. Не казвайте "Не плачи" или "Няма страшно". Вместо това, приемете чувствата му с думите: "Виждам, че си тъжен/а и е нормално да се чувстваш така. Аз съм тук да те изслушам. Ще се опитам да ти отговоря на всички въпроси."
6. Бъдете честни, но ограничени в информацията. Обяснете основните факти по начин, подходящ за възрастта на детето. Не е нужно да споделяте подробности за причините за раздялата (изневяра, финансови проблеми и т.н.).
7. Използвайте позитивен език, когато говорите за другия родител. Зачитайте връзката на детето с другия родител. Избягвайте критики, обиди или опити да настроите детето срещу него.
8. Бъдете на разположение за слушане повече, отколкото за говорене. Понякога детето просто иска да бъде изслушано или прегърнато. Осигурете тишина и присъствие, вместо да предлагате готови решения или дълги обяснения.
9. Позволете на детето да поддържа връзки с разширеното семейство. Баби и дядовци, лели, чичовци и братовчеди осигуряват допълнителна мрежа за подкрепа, която е жизненоважна в този период.

Потърсете професионална помощ, ако е необходимо. Ако забележите, че детето проявява признаци на депресия, тревожност, проблеми с храненето/съня или поведенчески промени, консултирайте се с детски психолог. Няма нищо срамно в това да потърсите помощ от специалист.
Успех!