Разводът между родителите - добри практики за преодоляване на конфликта

 Разводът е препятствие и за родителите и за децата. При развод с висок конфликт най-важната задача на родителите е да защитят детето. Практиките показват, че конфликтът между родителите е основната причина за дълготрайни емоционални и психологически проблеми при децата след развод. Това се оказва травма, която съпътства детето през целия му живот. Дали, детето ще преодолее по-лесно тази промяна или ще задълбочи емоционалното си състояние на страх, несигурност, нерешителност при взимане на решения, докатто порасва и след като стане зряла личност, зависи много от подхода към промяната, който родителите ще изберат и реализират. 

Ето някои добри практики: 
1. Пълно изолиране на детето от конфликта
Никога не спорете пред детето: Всички обсъждания на правни, финансови или лични проблеми трябва да се случват далеч от детето, по възможност чрез имейл, съобщения или по време на неутрално място, където детето не присъства.
Не използвайте детето като "пощальон" или шпионин: Детето не трябва да предава съобщения между родителите или да бъде разпитвано какво се случва в дома на другия родител.
Нулев негативен тон за другия родител: Не говорете лошо, не критикувайте и не показвайте неуважение към бившия си партньор пред детето. Това поставя детето в ситуация на конфликт на лоялност. Детето обича и двама ви, а половината от неговата идентичност идва от другия родител.
Избягвайте "отчуждаване на родител": Не се опитвайте умишлено да настроите детето срещу другия родител. 
2. Приемане на "Паралелно родителство" 
Когато съвместното родителство (с общи срещи и сътрудничество) е невъзможно поради високия конфликт, преминете към паралелно родителство.
Минимизирайте контакта лице в лице: Организирайте предаването на детето от единия на другия родител на неутрално обществено място (например на училище или на извънкласна дейност) или с помощта на трето, неутрално лице (роднина, приятел). Избягвайте дълги разговори по време на тези смени.
Използвайте писмена комуникация: Общувайте основно писмено (имейл, специализирани приложения за съвместно родителство), за да имате документална следа и да избегнете емоционални конфронтации.
Ясен и детайлен план: Следвайте стриктно съдебен или нотариално заверен план за родителски грижи, който описва точно графика, часовете за взимане/връщане и отговорностите. Това намалява възможността за спорове и неясноти. 
3. Осигуряване на стабилност и подкрепа за детето
Поддържайте рутина: Съгласувайте основните правила и графици (време за сън, домашни) между двата дома, за да осигурите усещане за нормалност и сигурност.
Насърчавайте връзката с двамата родители: Освен ако няма опасения за безопасността (злоупотреба, насилие), активно подкрепяйте връзката на детето с другия родител.
Потърсете професионална помощ:
За детето: Индивидуален детски психолог или терапевт може да предостави безопасно пространство, където детето да изрази страховете и гнева си.
За родителите: Семеен консултант или терапевт може да ви помогне да управлявате гнева си и да се научите на по-ефективни начини за общуване, фокусирани върху нуждите на детето. 
Основната цел при развод с конфликт е защита на детето чрез ограничаване на излагането му на родителската вражда.
Дори когато разводът протича "без конфликт" между родителите, страхът за бъдещето на детето е напълно естествен и основателен. Този страх често произтича не от конфронтациите, а от несигурността, промяната в структурата на семейството и потенциалните емоционални последици.

Как да постъпите и върху какво да се съсредоточите, за да минимизирате рисковете и да осигурите възможно най-доброто бъдеще за детето:

1. Фокус върху вътрешната сигурност и емоциите на детето
Когато няма външен конфликт, фокусът трябва да бъде върху вътрешното състояние на детето.
Признайте и валидирайте страховете на детето: Детето може да е тъжно или притеснено, дори ако родителите са "приятели". Не омаловажавайте тези чувства с думите "Няма страшно, ние не се караме". Вместо това кажете: "Разбирам, че се притесняваш за бъдещето. Нормално е да имаш въпроси, промяната е голяма."
Бъдете модел за справяне със стреса: Детето ви наблюдава. Като показвате, че вие самите се справяте със собствената си тревожност по здравословен начин (като говорите открито, грижите се за себе си, търсите подкрепа), вие го учите как да регулира емоциите си.
Изградете усещане за устойчивост (resilience): Учете детето, че хората могат да се адаптират към трудни ситуации. "Сега е трудно, но като семейство (макар и разделено в два дома) ще се справим и ще намерим нов начин да бъдем щастливи."
2. Създайте последователност и предвидимост (Ключов елемент!)
Липсата на конфликт дава голямо предимство тук. Използвайте го!
Разработете ясен и постоянен план за съжителство/посещения: Използвайте мирните си отношения, за да създадете изключително ясен график за това къде ще живее детето, кога ще вижда другия родител, как ще протичат делниците и уикендите. Това е най-силният ви инструмент срещу страха от несигурност.
Поддържайте еднакви правила в двата дома (доколкото е възможно): Разберете се за основните неща – време за лягане, домашни, екранно време, здравословно хранене. Последователността между двата дома успокоява детето и му показва, че основните му граници остават непроменени.
Участвайте съвместно в ключови събития: Тъй като няма конфликт, посещавайте заедно (ако е възможно и комфортно за всички) училищни представления, родителски срещи, спортни състезания. Това демонстрира на детето, че въпреки раздялата, то остава общ приоритет №1.
3. Гарантирайте отворена комуникация между родителите
Редовни срещи/разговори само между вас двамата: Отделяйте време без присъствието на детето, за да обсъждате бъдещето му, академичния му напредък, социалните му нужди и всички възникнали проблеми. Използвайте мирната среда за проактивно планиране.
Не превръщайте детето в "пощальон": Комуникирайте директно с бившия си партньор относно логистиката, вместо да карате детето да предава съобщения или да носи информация между двата дома.
4. Потърсете външна, обективна помощ
Консултация с детски психолог/терапевт: 
Дори при развод без конфликт, консултацията е полезна. Терапевтът може да предложи на детето неутрално и безопасно пространство да изрази страховете си, които може да се притеснява да сподели с вас, за да не ви нарани.
Медиация: Въпреки че няма конфликт, медиатор може да помогне за структурирането на дългосрочното споразумение за родителски грижи по начин, който е най-благоприятен за развитието на детето.

В обобщение: При развод без конфликт, най-добрата ви стратегия е да използвате мирните си отношения като щит срещу несигурността. Вашият основен инструмент е съгласието, последователността и непрекъснатото уверяване на детето, че макар формата на семейството да се променя, същността на любовта и подкрепата остава същата.
Ето 10 основни съвета, които да ви помогнат успешно да подкрепите детето си по време и след процеса на развод:
1. Дръжте конфликта далеч от детето. Никога не спорете, не си крещете и не обсъждайте негативни детайли от раздялата пред него. Детето не трябва да бъде свидетел или участник в конфликта между възрастните.
2. Потвърждавайте отново и отново, че детето е обичано и не е виновно. Това е най-важното послание. Казвайте го често и ясно: "Разводът е решение на възрастните и по никакъв начин не е твоя вина. Обичаме те и винаги ще те обичаме."
3. Поддържайте възможно най-много рутина и структура. Децата се нуждаят от предвидимост, за да се чувстват сигурни. Запазете обичайните часове за лягане, хранене, домашни и извънкласни занимания.
4. Комуникирайте като екип с другия родител (фокусирайки се само върху нуждите на детето). Независимо от личните ви отношения, трябва да можете да общувате цивилизовано относно графика на детето, училищните въпроси и неговото здраве. Последователността между двата дома е от ключово значение.
5. Насърчавайте изразяването на всички емоции. Позволете на детето да бъде тъжно, ядосано или объркано. Не казвайте "Не плачи" или "Няма страшно". Вместо това, приемете чувствата му с думите: "Виждам, че си тъжен/а и е нормално да се чувстваш така. Аз съм тук да те изслушам. Ще се опитам да ти отговоря на всички въпроси."
6. Бъдете честни, но ограничени в информацията. Обяснете основните факти по начин, подходящ за възрастта на детето. Не е нужно да споделяте подробности за причините за раздялата (изневяра, финансови проблеми и т.н.).
7. Използвайте позитивен език, когато говорите за другия родител. Зачитайте връзката на детето с другия родител. Избягвайте критики, обиди или опити да настроите детето срещу него.
8. Бъдете на разположение за слушане повече, отколкото за говорене. Понякога детето просто иска да бъде изслушано или прегърнато. Осигурете тишина и присъствие, вместо да предлагате готови решения или дълги обяснения.
9. Позволете на детето да поддържа връзки с разширеното семейство. Баби и дядовци, лели, чичовци и братовчеди осигуряват допълнителна мрежа за подкрепа, която е жизненоважна в този период.

Потърсете професионална помощ, ако е необходимо. Ако забележите, че детето проявява признаци на депресия, тревожност, проблеми с храненето/съня или поведенчески промени, консултирайте се с детски психолог. Няма нищо срамно в това да потърсите помощ от специалист.
Успех!

14 ноември - Международен ден на логопеда

 

За много възрастни спомените за човек, който в далечното им, светло детство се е опитвал да измъкне от тях звука „р“ и е притежавал удивителната способност да произнася скороговорки без колебание, са ярки асоциации, оставени в паметта им от работата на специалист, чийто професионален празник се отбелязва ежегодно на 14 ноември . По-конкретно, Международният ден на логопеда се отбелязва предимно в общността на тези специалисти. Това е въпреки факта, че броят на пациентите с говорни проблеми и дефекти нараства всяка година.  Логопедията (от гръцки lógos — дума, реч и paideía — образование, обучение) е дял от педагогическата наука, който изучава речевите нарушения и методите за тяхното предотвратяване, откриване и лечение чрез специално образование и обучение. Логопедията изследва причините, механизмите, симптомите, прогресията и структурата на речевите нарушения, както и системата от коригиращи интервенции. Първите описания на корекцията на речевите нарушения са открити в трудове от 17-ти век, посветени на обучението на глухонемите (по това време концепцията за глухонямост все още е била слабо разграничена от слухонямост и други речеви дефекти при чуващите хора). От втората половина на 19-ти век изучаването на речевите нарушения при хора с нормален слух се е превърнало в самостоятелна, но предимно медицинска област. По този начин корекцията на речта, и дори само на определени отклонения, започва да се разглежда като терапевтична процедура, извършвана от лекари или медицински сестри. 

От края на 19 век са разработени други методи за разбиране, анализ и комуникация на речта, а половин век по-късно нови терапевтични подходи правят възможно лечението на психологическите фактори, лежащи в основата на речевите нарушения. Научното разбиране на речевата дейност се подобрява с всяка изминала година, което води до съвременната логопедия, която, основавайки се на общите принципи на дефектологията и във връзка с психологията, физиологията и лингвистиката, разглежда речта като системна, многофункционална единица, която влияе върху психическото развитие.

Обхватът на работа на този специалист не се ограничава само до коригиране на произношението на отделни звуци; той обхваща много по-широк спектър от задачи при оказване на помощ на хора, страдащи от вродени физически аномалии на речевия апарат, както и на такива с проблеми с речта и правописа, причинени от психологически травматични фактори. Логопедът помага и за коригиране на различни речеви нарушения: недоразвитие, дефекти в произношението, както и темпото и тембърът на речта. Като помага на детето да преодолее речевите трудности, логопедът може да помогне за предотвратяване на развитието на правописни проблеми по-късно в живота. Това е важен аспект от работата на съвременния логопед: ранна диагностика и идентифициране на речеви проблеми, така че да могат да се прилагат навременни коригиращи интервенции. Работата на логопеда е силно индивидуализирана и изисква не само теоретични знания и практически умения, но и уникална личност, познания и разбиране на психологията на развитието. Не всяко дете е способно да работи в група; много деца, както и възрастни, се смущават от проблемите си и не са склонни да се отворят веднага или в присъствието на други хора. В такива ситуации логопедът трябва да бъде търпелив и чувствителен към своите пациенти; без това успехът на цялата работа е под въпрос. Работата на логопеда се основава на знания по педагогика, психология, физиология, неврология, дефектология и лингвистика.

Трудности при отбиване и премахване на памперс при децата

 Памперса (или „отбиването от памперс“) е важен етап в развитието на детето и обикновено става между 18 месеца и 3 години, но всяко дете е различно. Ето някои насоки и стъпки, които могат да помогнат:

Потърсете признаци като:

- Памперсът остава сух 2–3 часа.

- Детето показва интерес към тоалетната.

- Изразява с думи, че му се пишка или ака.

- Умее да дърпа панталонките си нагоре и надолу.

- Показва дискомфорт от мокър памперс.

Ето и някои важни стъпки, които ти препоръчвам да направиш за да се получи очаквания резултат.

1. Запознайте детето с гърнето/тоалетната:

2. Позволете му да седи на гърнето облечено в началото.

3. Покажете му как вие или брат/сестра ходите до тоалетна (ако е удобно).

4. Изберете подходящ момент:

Важно е да запомниш, че периоди като преместване, очакване на ново бебе в къщи, тръгване на детска ясла са стресиращи за малкото дете и това не е подходящо време, да пристъпите към отказване от памперс. 

И, тъй като в началото ти казах, че ще отбележа някои важни моменти и добри практики, как да отучиш детето си от памперс, ето ги и тях.:

1. Започнете с гърнето през деня:

2. Слагайте детето на гърне след сън, след ядене, преди баня.

3. Оставяйте го без памперс у дома – с гащички или голо дупе.

Хвалете, но не наказвайте:

Празнувайте успехите с усмивки, похвали, стикери.

При инциденти – спокойно, без натиск или срам./избягвайте упреци от типа на: е, защо пак се напика, нали за това те слагам на гърне, ето, мокър си, ще те оставя да си стоиш мокър. А, в детската, кой ще те сменя и т.н./

Не забравяй, детето въпреки, че все още е невербално или говори много малко, то разбира твоята реч, чете я по интонацията ти, така разбира какво се случва и кодира в малката си главичка звуци, думи, жестове, свързва ги с определени преживявания. Детето ти разбира, не ти отговаря, защото все още изиково-говорната му система е незряла, все още не може да управлява емоциите си. Ще последва плач, твърд отказ, следващата сутрин да седне на гърнето или да отиде в тоалетната. С една дума, нищо да не е направило, похвалете го. „Браво, мама, ето, седна на гърненцето“. „ Браво на детето, седна на гърненцето, много е хубаво, я да видим дали си пикал/акал, а, не, ще играем после с гърненцето./отклонете за миг вниманието му с нещо приятно/. Така, детето ти ще усети, че гърнето първо не е неприятно усещане и ще изгради положителна нагласа, че след тоалета му, следват приятни преживявания. Нищо, че след 5 минути ще се напишка или наака. Не го укорявайте. Насочете вниманието му към неудобството от това. То ще те разбере, повярвай ми. Следващ път ситуацията може и да се повтори, може и да не се повтори, но ти опитвай. Твоята упоритост е пътят към успешното премахване на памперса и изграждане на трайни навици в тази част от неговото израстване.

Какво ти казвам:

1. Изгради рутина:

Ходене до гърне на интервали – примерно на всеки 2 часа.

Нощното махане на памперса идва по-късно:

Често деца спират да се напишкват нощем, месеци след дневното приучаване.

Ето и някои полезни съвети и практики, които работят успешно:

Използвайте книжки или песни за гърне /разгърнете се семейно в творчество за гърнета и пишкане на мечо, зайо, на някой любим герой от приказка, което детето много цени – виждам как се усмихвате/. В момента изобилства от песнички с всякакво съдържание, което да се ползва мотивиращо за децата, особено, когато изграждаме хигиенните им навици.

Говорете с детето на разбираем език: „Хайде да опитаме да пишкаме в гърнето.“ Оставете до гърнето любима играчка, камионче, каквото и да е, което ще задържи вниманието му дълго време. Импровицирайте: пример

/Ааааа, я кой е застанал до гърненцето на Митко, лъвчето и иска първо да пишка в гърненцето. Да го изпреварим, мами, ти имаш по-бързи краченца от лъвчето, хоп, лъвчо, първи сме/.

Твърде вероятно е след сядането, детето да постави лъвчето да седне на гърнето, няма лошо, прикането го отново да седне той, кой пръв ще пишка, Митко или лъвчо. Не забравяйте , БРАВО, ПЛЯСКАНЕ С РЪЧИЧКИ. Така ще се получи лесно, мотивиращо и как да ти кажа, може би смешно ще прозвучи, но вдъхновяващо усещането да се седи на гърненце, преди количката, мечето, лъвчето…./ виждам, че се усмихваш, да, усмивки са тези моменти. Ще ги оцениш след време, но сега е време за действия, за да приучиш твоят малък свят да ползва гърненце , без стрес, без плач, без страх…Опитай! За да ти е по-забавно след време води си дневник, описвай всичко в него, на всеки рожден ден ще се изпълваш с умиление и ще бъдеш доволен от себе си, как си постигал всичко с упоритост, въображение, постоянство и любов , разбира се. Бъдете търпеливи – нормално е да отнеме седмици или дори месеци. Успех!

Първи признаци на аутистично състояние!

 

Детските рисунки говорят!

 

Всяко дете заслужава да получи своя шанс!

 

                            Здравейте, последователи на моята блог страница!         

                    Днес искам да ви поканя да се запознаете с още един споделен случай от моята практика. Историята е истинска, емоцията реална, момченцето - също. Защо споделям този случай? Защото дълбоко в себе си вярвам, знам и се старая в работата ми с децата и техните семейства, че няма невъзможни неща. Има специални потребности всеки от нас и всеки заслужава да получи най-доброто за себе си - образование, отношение, да повиши вярата в себе си, да повиши самооценката си.  Историята е свързана с първите стъпки в света на училището на едно 7 годишно момченце. Детето расте в етническо семейство общо с шест други деца. Родителите не са грижовни. В семейството на детето  основно се говори на ромски и отчасти на турски език. В момента е ученик в 1 клас. Посещава специална паралелка за обучение на деца със СОП, тъй като е с ДЦП и псевдобулбарна дизартрия /трудно подвижни езиково-говорни органи, включително затруднения при гълтане, самостоятелно хранене и неясна, завоалирана, гъгнеща като звучене реч /. Идването в училище е първи опит на детето да излезе от дома си и усещането му за несигурност е ясно изразено. Погледът е наведен към пода, не разбира български език добре и е притеснен. Първите дни в клас за детето са мъчителни. Бързо се разтройва и иска да се прибере в къщи. Потиснат е. Това продължава с дни. Момченцето обича да бъде чист и спретнат. Има любима шапка, която щом влезе в клас бърза да си я прибере в джоба на якето. Шапката, обаче е твърде голяма, за да се събере и той я поставя върху стола, а след това сяда върху нея. Често проверява дали шапката е там и я докосва с ръка. Това го успокоява. Не познава цветовете. След урок по изобразително изкуство и работа с топли цветове най-лесно запомня червения цвят. След първата проверка на учителя и правилно определяне мястото на червения цвят получи усмихнато човече, което учителката старателно залепи върху блузката му. Тя му каза „браво“, „доволна съм, виждаш ли, справяш се! Искам да си смел и сигурен. Аз съм до теб и винаги ще ти помагам.“ Учителката си позволи да го погали по главичката, а той докосна с буза дланта й. Изразът върху лицето на детето се промени. За първи път след приключване на учебните часове детето помаха с ръка и се усмихна.

                   
В следващите дни детето с радост сядаше на чина и взимаше в ръка червения цвят от пластелина. Очакваше да получи поощрение за знанията си. След като го чуеше ставаше активен в учебните занимания.  Доверието към учителката нарасна. Шапката остана важна за него, но вече прилежно я оставяше върху чина и бързо я забравяше увлечен в учебната дейност. За Коледа Здравко научи първото си стихотворение. Въпреки, че заболяването му и неблагоприятната езиково-говорна среда да не му позволяваше да говори ясно и разбираемо смело пред гостите на тържеството той каза стихотворението. Учителката стоеше до него и му държеше ръката, а той не откъсваше поглед от нея. Получи подарък и каза, че не иска да излиза ваканция. ....

           Историята, както казах е истинска. Тя е отражение на това, как отношението на родителите, близките, учителите, приятелите, децата, с които децата играят може да се окаже фактор, за да развият у семе си качества, невидими до този момент. 

Дълбоко, силно и безрезервно вярвам, че човешкият потенциал е все още неразгадан напълно. 

Всеки заслужава да получи своя шанс, пък кой знае какво може да излезе - може би бъдещи откриватели, уникални архитекти, музиканти, разказвачи или ненадминати логисти... кой знае?!

Дайте на децата любов, търпение и нежност!