Аутизъм - възможни причини за проява

Днес избрах да поговорим за аутизма, като форма на социално проявление, с което семействата и специалистите се сблъскваме напоследък. Проучвам темата от години, като се опитвам да следя последните данни по темата изнесени от учени и практикуващи колеги, с цел да бъда максимално полезна като специалист, когато родителите ме потърсят за мнение и оказване на помощ. Не спирам да се гневя на упоритото "упражняване" върху темата от лекари, учители, университетски преподаватели, които дезинформират родителите и ги въвличат в лутане и въпроси без отговори. Ето, защо днес искам да споделя една статия, която ми направи впечатление с ясното и изчерпателно дискутиране по темата, а и с богатия набор от литературни източници, на които авторът се позовава. Статията е на д-р Милена Коцева, която има подчертан интерес към работа с  децата с проблем в развитието и обучителни трудности. 

 Какво казват съвременните изследвания на аутизма

"Доста се пише и говори за аутизма в днешно време. Често, обаче, в публичното пространство излизат непроверени факти и дори лишени от логика твърдения, които се приемат и разпространяват в обществото като неоспорими истини. Скоро попаднах на подробен обзор, дело на учени от американски, френски и канадски университети (1)*, който разглежда данните, натрупани до момента от проучвания при животински модели и човешката популация относно причините, които водят до аутизъм: Едва при около 10 % от хората от аутистичния спектър има ясна генетична причина за състоянието им. Такава причина например, се открива при синдрома на чупливата Х хромозома и синдрома на Рет. Повечето от децата с аутистични симптоми, обаче, нямат генетичен синдром. Докладвани са случаи на генни мутации, свързани с промени в микроструктурата на мозъка и връзките между невроните при хора с аутизъм, но при голяма част от засегнатите от аутизъм, генни мутации и синдроми не се установяват. Откритието, че гените, отговарящи за имунните клетки на мозъка и за възпалителните процеси в организма са с активност различна от нормалната при хора с аутизъм са посрещнати с огромен интерес от учените. Този интерес е провокиран от факта, че отдавна са натрупани данни за това, че в мозъка на хора засегнати от аутизъм има хронични възпалителни процеси. Това означава, че ако хора с такава променена активност на гените биват поставени в среда, в която да има условия за възпаление, това ще доведе до бързо развитие на възпалителни процеси в мозъка. Ако това се случи в периода на развитие на нервната система (преди раждането и в детството), има голяма вероятност детето да развие аутистични симптоми. Кои са онези фактори, които създават условия за развитие на възпалителни процеси? Според натрупаните до момента данни от проучвания това са: 

1. Бактериални и вирусни инфекции на майката по време на бременността. Връзката между инфекциите по време на бременността и аутизма се откриват както в проучванията в човешката популация (2; 3; 4; 5; 6)*, така и в много проучвания с животински модели (7; 8; 9; 10; 11)*. Смята се, че не самите инфекциозни агенти създават предпоставки за развитие на аутизъм при децата, а активираната имунна система на майката, която отделя вещества, преминаващи през плацентата в плода. Нека отново подчертаем, че при инфекция на майката, за да последват промените водещи до аутизъм трябва да има променена активност на гените, т.е. индивида да бъде предразположен към това.

2. Чревна дисбиоза. Бактериите в червата са комплексна екосистема, продуцираща различни вещества като късоверижни мастни киселини, витамини и антимикробни продукти. Бактериалната флора и продуцираните от нея вещества са част от нормалната физиология на човешкото тяло, включително и мозъка. Промяната в нормалната чревна флора (дисбиоза) е свързана с редица патологични промени в организма, включително и в невропсихическото развитие. Проучванията показват, че хората с разстройство от аутистичния спектър често страдат от хронична чревна болка и други нарушения на стомашно-чревния тракт (12; 13; 14)*. В сравнение с останалите хора, хората с аутизъм много по-често имат чревна дисбиоза (15; 16)*. Някои проучвания показват, че в червата на хора с аутизъм се откриват големи количества бактерии от вида Клостридиум, чиито токсини засягат функцията на невротрансмитерите и могат да доведат до промяна в поведението (16; 17)*. Не рядко при хората от аутистичния спектър има и повишена пропускливост на червата, което води до лесно преминаване на вещества отделяни от патологичните бактерии и от активираните на място имунни клетки. Тези вещества преминават в кръвообращението и въздействат на мозъка като водят до възпалителни процеси. Обратно възпалителните процеси в мозъка могат да повлияят чревната флора и да доведат до дисбиоза.

3. Полиненаситени мастни киселини. Това са незаменими мастни киселини, за които се знае, че са абсолютно необходими за процесите на развитие и узряване на мозъка (22). Тъй като те не могат да се синтезират в организма, а се доставят само чрез храната, тяхната липса или дисбаланса между омега – 3 и омега – 6 мастните киселини засягат функцията на мозъка не само в периода на развитието на организма, но и през целия живот, особено в периоди на състояния, свързани с възпаление.

 Връзка между ниски нива на омега-3 и аутизма

Множество проучвания, както в човешката популация (18; 19; 20; 21; 22 ),* така и при животински модели (23; 24; 25; 26)* показва връзката между ниските нива на омега – 3 мастните киселини и аутизма. Няколко проучвания с животни показват, че ниските нива на омега – 3 мастните киселини са свързани с промяна в нивата на допамин, ацетилхолин и ГАБА (27; 28; 29; 30)*. Нещо повече, според излезли напоследък проучвания ниските нива на омега – 3 мастните киселини са свързани с чревна дисбиоза, а допълнителният прием на омега – 3 мастни киселини води до потискане на патогенните бактерии в червата и подпомагане на растежа на нормалната флора (лактобацили и бифидубактерии) (31; 32)*. Друго проучване допълва, че увеличеният прием на омега – 3 мастни киселини води до намаляване на пропускливостта на червата и съответно до намаляване на преминаващите в кръвта токсини и намаляване на възпалението (33)*. И най-важното: омега – 3 мастните киселини притежават естествена мощна противовъзпалителна ефективност, която се противопоставя на възпалителните процеси от всякакво естество, включително и на тези в мозъка. Единственият източник, който подава активни омега – 3 мастни киселини на организма е рибеното масло. Единственото рибено масло пък, с което са правени проучвания при деца от аутистичния спектър е Норвежко Рибено Масло. Компанията Norwegian Fish Oil е инвестирала в 3 проучвания (последното още непубликувано) при деца със синдром на Рет. Проучванията (34;35)* са направени от италианския проф. Феличе, който е един от световно известните учени, занимаващи се с пациенти със синдром на Рет. Проф. Феличе прилага по 2500 мг ЕПА +ДХА дневно (10 мл Норвежко Рибено Масло сироп) при децата и установява много добра ефективност, която се наблюдава още след третия месец от приема. На този етап от изучаването на състоянието аутизъм, учените са достигнали до гореизложените данни относно причините за развитието му. Проучванията продължават с голяма интензивност в целия свят. До какви конкретни промени в организма водят описаните причини и кои части на нервната и сетивната система, както и други органи в тялото са засегнати също е обект на проучвания. Съвсем скоро, например, излезе едно любопитно проучване (36)*, което доказва, че децата с аутизъм имат нарушена звукова обработка на звуците в честота около 1 kHz, независимо че аудиограмата им е нормална. Причината за това най-вероятно е свързана с изменения във функцията на вътрешното ухо и води до проблеми с чуването на реч при наличие на фонов шум. Този проблем на децата от аутистичния спектър може значително да се редуцира с прилагането на слухова терапия. В заключение настойчиво призовавам родителите на деца от аутистичния спектър стриктно да проверяват произхода и истинността на информацията, която четат или слушат. В България отговорността за прилаганите терапии на децата изцяло лежи на раменете на родителите и от тяхната информираност и разум зависи дали и каква терапия да приложат. В ежедневието се срещам с изключително разумни родители, за които безопасността на децата е на първо място, но и с родители, които са склонни да залитат към непроверени, дори опасни терапии и продукти, които не само няма да помогнат на децата, но има реален шанс да им навредят и влошат състоянието им.

*Представените данни можете да откриете в секция „Източници”, където съответното проучване е под номера цитиран в статията.

 д-р Милена Коцева

Източници

1. Madore C, Leyrolle Q, Lacabanne C, Benmamar-Badel A, Joffre C, Nadjar A, Layé S. Neuroinflammation in Autism: Plausible Role of Maternal Inflammation, Dietary Omega 3, and Microbiota. Neural Plast. 2016;2016:3597209. Review.

2. Patterson PH. Maternal infection and immune involvement in autism. Trends Mol

Med. 2011 Jul;17(7):389-94.

3. Chess S. Autism in children with congenital rubella. J Autism Child Schizophr. 1971 Jan-Mar;1(1):33-47.

4. Chess S. Follow-up report on autism in congenital rubella. J Autism Child Schizophr. 1977 Mar;7(1):69-81.

5. Chess S, Fernandez P, Korn S. Behavioral consequences of congenital rubella. J Pediatr. 1978 Oct;93(4):699-703.

6. Atladóttir HO, Thorsen P, Østergaard L, Schendel DE, Lemcke S, Abdallah M, Parner ET. Maternal infection requiring hospitalization during pregnancy and autism spectrum disorders. J Autism Dev Disord. 2010 Dec;40(12):1423-30.

7. Knuesel I, Chicha L, Britschgi M, Schobel SA, Bodmer M, Hellings JA, Toovey S, Prinssen EP. Maternal immune activation and abnormal brain development across CNS disorders. Nat Rev Neurol. 2014 Nov;10(11):643-60.

8. Fatemi SH, Emamian ES, Sidwell RW, Kist DA, Stary JM, Earle JA, Thuras P.Human influenza viral infection in utero alters glial fibrillary acidic protein immunoreactivity in the developing brains of neonatal mice. Mol Psychiatry. 2002;7(6):633-40.

9. Fatemi SH, Earle J, Kanodia R, Kist D, Emamian ES, Patterson PH, Shi L, Sidwell R. Prenatal viral infection leads to pyramidal cell atrophy and macrocephaly in adulthood: implications for genesis of autism and schizophrenia. Cell Mol Neurobiol. 2002 Feb;22(1):25-33.

10. Fatemi SH, Reutiman TJ, Folsom TD, Huang H, Oishi K, Mori S, Smee DF, PearceDA, Winter C, Sohr R, Juckel G. Maternal infection leads to abnormal gene regulation and brain atrophy in mouse offspring: implications for genesis of neurodevelopmental disorders. Schizophr Res. 2008 Feb;99(1-3):56-70.

11. Silverman JL, Yang M, Lord C, Crawley JN. Behavioural phenotyping assays for mouse models of autism. Nat Rev Neurosci. 2010 Jul;11(7):490-502.

12. Lai MC, Lombardo MV, Baron-Cohen S. Autism. Lancet. 2014 Mar 8;383(9920):896-910.

13. Coury DL, Ashwood P, Fasano A, Fuchs G, Geraghty M, Kaul A, Mawe G, Patterson P, Jones NE. Gastrointestinal conditions in children with autism spectrum disorder: developing a research agenda. Pediatrics. 2012 Nov;130 Suppl 2:S160-8.

14. Kral TV, Eriksen WT, Souders MC, Pinto-Martin JA. Eating behaviors, diet quality, and gastrointestinal symptoms in children with autism spectrum disorders: a brief review. J Pediatr Nurs. 2013 Nov-Dec;28(6):548-56.

15. Parracho HM, Bingham MO, Gibson GR, McCartney AL. Differences between the gut microflora of children with autistic spectrum disorders and that of healthy children. J Med Microbiol. 2005 Oct;54(Pt 10):987-91.

16. Song Y, Liu C, Finegold SM. Real-time PCR quantitation of clostridia in feces of autistic children. Appl Environ Microbiol. 2004 Nov;70(11):6459-65.

17. Martirosian G, Ekiel A, Aptekorz M, Wiechuła B, Kazek B, Jankowska-Steifer E, Jóźwiak J, Moskalewski S. Fecal lactoferrin and Clostridium spp. in stools of autistic children. Anaerobe. 2011 Feb;17(1):43-5.

18. Vancassel S, Durand G, Barthélémy C, Lejeune B, Martineau J, Guilloteau D, Andrès C, Chalon S. Plasma fatty acid levels in autistic children. Prostaglandins Leukot Essent Fatty Acids. 2001 Jul;65(1):1-7.

19. Jory J. Abnormal fatty acids in Canadian children with autism. Nutrition. 2016 Apr;32(4):474-7.

20. Mostafa GA, El-Khashab HY, Al-Ayadhi LY. A possible association between elevated serum levels of brain-specific auto-antibodies and reduced plasma levels of docosahexaenoic acid in autistic children. J Neuroimmunol. 2015 Mar 15;280:16-20.

21. Al-Farsi YM, Waly MI, Deth RC, Al-Sharbati MM, Al-Shafaee M, Al-Farsi O, Al-Khaduri MM, Al-Adawi S, Hodgson NW, Gupta I, Ouhtit A. Impact of nutrition on serum levels of docosahexaenoic acid among Omani children with autism. Nutrition. 2013 Sep;29(9):1142-6.

22. Wiest MM, German JB, Harvey DJ, Watkins SM, Hertz-Picciotto I. Plasma fatty acid profiles in autism: a case-control study. Prostaglandins Leukot Essent Fatty Acids. 2009 Apr;80(4):221-7.

23. Innis SM, de La Presa Owens S. Dietary fatty acid composition in pregnancy alters neurite membrane fatty acids and dopamine in newborn rat brain. J Nutr. 2001 Jan;131(1):118-22.

24. Pardo CA, Eberhart CG. The neurobiology of autism. Brain Pathol. 2007 Oct;17(4):434-47.

25. Fedorova I, Alvheim AR, Hussein N, Salem N Jr. Deficit in prepulse inhibition in mice caused by dietary n-3 fatty acid deficiency. Behav Neurosci. 2009 Dec;123(6):1218-25.

26. Jones ML, Mark PJ, Waddell BJ. Maternal omega-3 fatty acid intake increases placental labyrinthine antioxidant capacity but does not protect against fetal growth restriction induced by placental ischaemia-reperfusion injury. Reproduction. 2013 Oct 21;146(6):539-47.

27. Takeuchi T, Iwanaga M, Harada E. Possible regulatory mechanism of DHA-induced anti-stress reaction in rats. Brain Res. 2003 Feb 21;964(1):136-43.

28. Zimmer L, Delpal S, Guilloteau D, Aïoun J, Durand G, Chalon S. Chronic n-3 polyunsaturated fatty acid deficiency alters dopamine vesicle density in the rat frontal cortex. Neurosci Lett. 2000 Apr 21;284(1-2):25-8.

29. Chalon S. Omega-3 fatty acids and monoamine neurotransmission. Prostaglandins Leukot Essent Fatty Acids. 2006 Oct-Nov;75(4-5):259-69.

30. Aïd S, Vancassel S, Poumès-Ballihaut C, Chalon S, Guesnet P, Lavialle M. Effect of a diet-induced n-3 PUFA depletion on cholinergic parameters in the rat hippocampus. J Lipid Res. 2003 Aug;44(8):1545-51.

31. Ghosh S, Molcan E, DeCoffe D, Dai C, Gibson DL. Diets rich in n-6 PUFA induce intestinal microbial dysbiosis in aged mice. Br J Nutr. 2013 Aug 28;110(3):515-23.

32. Gareau MG, Sherman PM, Walker WA. Probiotics and the gut microbiota in intestinal health and disease. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2010 Sep;7(9):503-14.

33. Kaliannan K, Wang B, Li XY, Kim KJ, Kang JX. A host-microbiome interaction mediates the opposing effects of omega-6 and omega-3 fatty acids on metabolic endotoxemia. Sci Rep. 2015 Jun 11;5:11276.

34. De Felice C, Signorini C, Durand T, Ciccoli L, Leoncini S, D’Esposito M, Filosa S, Oger C, Guy A, Bultel-Poncé V, Galano JM, Pecorelli A, De Felice L, Valacchi G, Hayek J. Partial rescue of Rett syndrome by ω-3 polyunsaturated fatty acids (PUFAs) oil. Genes Nutr. 2012 Jul;7(3):447-58 available at http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3380188/

35. De Felice C, Cortelazzo A, Signorini C, Guerranti R, Leoncini S, Pecorelli A, Durand T, Galano JM, Oger C, Zollo G, Montomoli B, Landi C, Bini L, Valacchi G, Ciccoli L, Hayek J. Effects of ω-3 polyunsaturated fatty acids on plasma proteome in Rett syndrome. Mediators Inflamm. 2013;2013:723269, available at http://www.hindawi.com/journals/mi/2013/723269/

36. Bennetto L, Keith JM, Allen PD, Luebke AE. Children with autism spectrum disorder have reduced otoacoustic emissions at the 1 kHz mid-frequency region. Autism Res. 2016 Jul 12.

Детето ми мастурбира! Какво да правя?

Темата днес е за мастурбацията в детска възраст. Ще се учудите и ще кажете, ама, как така, и това ли се случва с децата ни днес? Дааа, при това не от сега и не обезателно говорим за патология…. 😊 Много родители се питат какво да правят ако детето мастурбира – обсебен е от пениса си, или с дъщеричката, която настървено трие слабините си в плюшеното мече…  

Гледката на мастурбиращи децата, стимулиращи своите гениталии, изважда от равновесие родителите. Този навик е предизвикателство, особено за консервативните в сексуално отношение родители. Притесняват се, че щом детето има толкова огромно желание за мастурбация, когато е едва на 4, какво ли ще стане, когато навърши 14 години.

Детската мастурбация – разберете проблема

Не се страхувайте: Това, че детето се докосва, е напълно нормално. Ранният интерес към мастурбацията съвсем не означава, че детето е сексуално извратенo. Означава само, че е открило усещане, което му носи наслада – а това не е престъпление!  Ето я и тънката граница: трябва да обясним на децата, че това е много лично, на специалното място не се пипа с мръсни ръце, защото ще си причини неприятности, като болка, зачервяване, за което ще трябва да се маже с крем, а това не винаги му харесва. Може да дадете пример с почивка през лятото, когато седейки върху пясъка върху дупето му е полепнало пясък и после се е чувствало неприятно, докато го отмие. Не забравяйте, децата мислят нагледно-образно. Те задължително трябва да си представят картината, когато искате да им обясните каквото и да е.

Променете обстоятелствата. 

Опитайте се да прекъснете асоциативната верига, която предизвиква детето да започна да се пипа. Ако това винаги става под одеялото, докато гледате телевизия, можете да махнете одеялото от всекидневната.

Игнорирайте

 Ако детето винаги се търка в ремъците на столчето за кола (доста обичайно), можете или напълно да го игнорирате (все пак предполага се да внимавате в пътя), или да разсеете детето с разговор или песничка. С порастването чувството за приличие ще се развие, а с тези дискретни тактики вие ще сте положили добра основа за по-нататъчно изграждане на здрава и адекватна за детето сексуална идентичност.

Какво НЕ бива да правим, ако детето онанира

Има някои често допускани грешки, които трябва да избегнете на всяка цена, когато става дума за мастурбацията в детска възраст:

1. Не наказвайте детето

Ако сте решили да изкорените детската мастурбация с викове, шамари и наказания, допускате огромна грешка. Това, което се случва с вашето дете, е напълно нормално и не бива да подхождате агресивно само защото в него протичат естествени биологични процеси. Наказанията и заплахите нараняват, а в случая има съществен риск за нанасяне на сериозни сексуални травми

2. Не го карайте да се чувства виновно, различно или зависимо

Дори и мастурбирането на детето ви да ви смущава или притеснява, старайте се да изглеждате съвсем естествено. Купете книжка за опознаване на човешкото тяло. Прочетете я по картинките, заедно, обяснете какво е важно за всеки органи. Всичко това да става много внимателно, с уважение и търпение. С готовност да намерите подходящи отговори на въпросите.  

 Не му втълпявайте, че физическите му усещания и желанието му да се докосва, са нещо лошо и срамно. Обяснете, че интимните части трябва да се пазят да не се замърсят, да не се наранят. Те са много специални места. Когато станат ученици ще им обясните още. Отклонете вниманието на детето към игри, забавляния, запишете го на различни школи. С една дума, нека бъде заето с полезни неща.

Много възрастни със сексуални проблеми като липса на ерекция или аноргазмия споделят, че всичко е започнало в тяхното детство, когато им е било вменено, че сексуалните им влечения или интерес към интимните части от тялото, са нещо лошо, срамно и едва ли не – подсъдно. Затова – бъдете внимателни.

Ако, пък, виждате, че не може да се справите, задължително потърсете консултация при детски психолог. Той знае как да поговори с детето, ще бъде полезно и за вас как спокойно да приемате порасването и интересите на най-любимото ви същество на земята, вашето дете!

Успех!

Родителите, като партньори в образованието на децата

 Ето, че отново сме заедно във виртуалната ни среща. Здравейте, прекрасни родители! Днес ще споделя с вас мнение относно това, как да спрете да мислите в негативна посока, когато невероятното ви дете има специално поведение и се нуждае от още по-специално общуване, обучение и разкриване на света около него. 

Съвременното училище е немислимо да се развива успешно без взаимодействие и партньорство с родителите. Това сътрудничество е необходимо заради протичащата естествената промяна на нагласите в обществото и на стереотипното поведението, както на децата в училище, така и на взаимовръзката родител-дете -учител. Търсенето на допирна точка между трите съществуващи компонента е дълъг и променящ се процес. Той е продиктуван от влияние на външните фактори, взаимодействието с различни култури и общества. Родителят, чрез лични наблюдения обогатява познанията си за променящото се поведение на детето. Спеделянето на лични впечатления с учителите от общуването му с детето в домашна среда го приучава към взимане на адекватни решения, когато това е наложително. Това сближава трите страни във взаимния процес, а като резултат е успешното партниране между дете-родител и подобряване на социализацията. Такава взаимовръзка може да се наблюдава в детска градина, училище, центрове за образователна подкрепа и други образователни институции. Особено полезна тя се оказва за родителите отглеждащи деца със специални потребности и живеещите в етнически групи. Често семействата изпадат в затруднения в намиране на верния път, за да интегрират детето си в обществото на другите деца, както и да си помогнат на тях самите в намиране на адекватно поведение в  личния си момент. 

Практиките с родителите, включително и такива попадащи в групата на отглеждащи деца със специални нужди, а по-късно и с неотложна учебна дейност, заради специалните си образователни потребности паказват няколко профила на родителско поведение:

- пасивни/апатични;

- приемат проблема;

- отричат проблема; 

- адаптиращи към ситуациите;

- готови да се обучават;

- активни/инициативни; 

В хода на това структуриране е взето под внимание нагласите на семействата да участват в образователния процес на детето, степента на отговорност за неговото развитие, до колко успява да осъществи комуникация с детето, склонен ли е да участва активно за социализацията на „спецалното си дете“.  Всичко това, налага в процеса на приобщаващото образование и взаимодействието със семействата да се изберат и приложат гъвкави подходи с различните групи родители. Родителят се нуждае от реална помощ, от приучаване към конкретно действие за общуване с детето, а не от съчувствие.  Аспектите на взаимодействие, които се оказват  работещи и лесно приложими в процеса на работата с родителите и семействата се свеждат до прякото им участие в образователния процес, включително и под форма на регулярно присъствие  в класната стая. Идеята е, по този начин родителите да се приучат към реална дидактична работа с детето в къщи. Залага се на положителните емоции, чувства, мисли, избягване на критични забележки, поощрение и подкрепящо поведение. Насърчаването към общуване с други семейства с деца с увреждания /споделянето винаги помага/, водене на дневник с важни контакти, съвети, с цел опора в трудни моменти /когато детето е извън училище/, описване на собствените емоции от контакта с детето. По този начин убеждението, че не всичко е толкова страшно и безнадеждно все повече се „стопява“ при оставане на родителя с детето в домашна среда. Така удовлетворението от общуване между родител-дете, става лесно постижимо и завлядаващо. Практически добре приложим подход при взаимодействието с родителите е обменът на информация за поведението и постиженията на детето в групата или класа. Това става възможно с предоставяне на доказателства за повишаване на неговата креативност при рисуване, сглобяване на пъзел, усвояване на навици за самообслужване: събуване на обувки, разкопчаване ципа на якето, ползване на хигиенни средства, участие в тематични празници  определена роля, най-често герой от приказка и други. Всичко това стимулира семействата и мотивира към осъществяване на по-близка връзка със „специалните си“ деца. Така родителите по-лесно се приобщават в света на детето си и като резултат се оказва успешното партниране между дете-родител и подобряване на социализацията и на двете страни. Чувството за несигурност у родителя по този начин постепенно се стопява и той по-скоро е склонен да споделя, отколкото да премълчава и да се чувства неразбран. Това най-често се забелязва при общуване с други родители от групата или извън нея. Споделяне, създаване на приятелства и подобряване на самочувствието, повишаване на самооценката са положителните и трайни последствия. Поради спецификата на учениците практическата насоченост за подобряване на връзката родител-дете показва добри резултати при участие в домашни забавни занимания. Те могат да са свързани с учебен материал или да се прояви творчество. Всички деца обичат да играят с родителите си, по този начин връзката е задълбочена, осъзната, необходима и развиваща се.  Децата участват активно в образователни игри,  усвояват нови знания, докато играят и се забавляват. Когнитивните процеси стават по-добри. Родителите преоткриват за себе си непознати хоризонти за общуване с детето си, опознават го по-добре. От индивидуални разговори с родителите отглеждащи деца със СОП става ясно, че с този тип практика се постига по-добро овладяване и на емоционалната експресивност у детето в домашна среда. Родителите са осъществили по-лесен контакт с детето и по този начин са преоткрили непознати за тях черти от характера му. Сред тях: толерантност, емпатия, забелязали са проява на креативност, формирали са се нови знания, неподозирани до този момент. Цитираната практика за работа с родителските общности би могла да се приложи успешно и при семейства, в които се забелязва отчуждение и прекъсната връзка родител-дете, поради различни обстоятелства. С успешното приложение на практиката се скъсява дистанцията между двете страни, която често е и причина за настъпване на отчуждение. Практиката би могла да е успешно приложима и при родители отглеждащи сами децата си. По този начин двете страни се опознават, а това е предпоставка за по-лесно и по-пълноценно общуване между тях. Воденето на дневник от страна на родителя е добра практика за повишаване на мотивацията в тази взаимовръзка. В него той описва как е преминало общуването с детето у дома, какви са били трудностите, как ги е преодолял, каква е била емоционалната му ангажираност в онзи момент. Възможни затруднения биха се получили при опити, практиката да се приложи при семейства с нисък родителски капацитет, липса на ценностна ориентация и изпаднали в различни зависимости родители – алкохол, опиати. Тук резултатите са постижими с образователни беседи, в които да се включат тематични филми със съдържание близко до реалния им живот или дискусия по казуси, в които те могат да се припознаят и сами да потърсят помощ и подкрепа. Като добър пример в тази посока ще цитирам практика с етнически групи, които в семействата си отглеждат повече от три деца, от които поне едно е с умствено или двигателно увреждане. С малки изключения, тези семейства са неграмотни, с ниска езикова култура, липса на битови и хигиенни навици, ниска полова култура. След ежедневен контакт с тях, изслушване, оказване на морална подкрепа, помощ при взаимодействето им с институциите, помощ при организиране на деня и очертаване на приоритетите им, тази група родители промениха значително нагласите си за отглеждане на специалното дете. Посещенията в кабинета на логопеда, кинезитерапевта, психолога станаха по-чести, присъствието на децата в училище значително по-редовно. Приучиха се на правила. При отсъствие на детето от училище позвъняваха по телефон на учителя/ако нямат минути в картата си, което се случва често, намираха телефон от близък/, за да предупредят и посочат причина. Предоставяха медицински документ за удостоверяване на здравословен проблем на детето, станал причина  за направените отсъствия в училище. Със съдействието на здравен медиатор, който принадлежи към етническата общност, на място в дома на родителя се правят посещения, с цел установяване на моментните потребности на родителя и детето. По този начин семейството разбира, че не е само и по-лесно гласува доверие. На ясно е, че носи отговорност и разбира съществуването на реална възможност, при злоупотреба да понесе санкции, от което последиците за него ще са неблагоприятни. Като друг положителен резултат е готовността на родителите да се включат в практическите задачи от учебния процес със своите деца. Не като наблюдатели, а като участници. Изработване на тематични табла за празници от календара /мартеници за 1 март, картички за Коледа и други/, оказване на помощ при подреждане на учебното работно място на детето и други свързани с учебния процес дейности, чрез които те виждат себе си по различен начин, който им носи удовлетворение. Цитираната практика успешно би могла да се приложи в масовите училища и детски градини, където връзката между родител и дете не винаги е устойчива. Родителят разбира, че не е сам и осъзнава, че споделянето отваря възможности за нови приятелства, за излизане  от рамката, в която сам се е поставил, без значение дали отглежда и възпитава дете с увреждане или в норма, без значение към каква етническа принадлежност е семейството му. За себе си преоткрива, че света е „шарен“ и в него съществуват той и детето. Това е отправна точка за намиране на нови възможности за социална интеграция на децата и родителите. Детската площадка реално може да стане по-гостоприемна и за детето с увреждания, защото родителят е преоткрил нови възможности в личността му и е готов да му помогне и да го приобщи към външния свят. Детето от своя страна усеща, че е обичано, че околните го приемат и споделят времето си с него, даряват му любов и са склонни да го разбират. Усеща тяхната готовност да го подкрепят. Родителите преоткриват у себе си черти от характера, неподозирани и изненадващи за самите тях. За себе си разбират, че да оглеждат и възпитават „специално дете“ не е плашещо и убеждението, че всеки ден е преоткриване на нов свят, непознат и за двете страни носи прилив на енергия. Готови са за промяна на стереотипите, установени с годините и това ги прави по-уверени и готови да търсят положителната промяна за себе си. Всичко това води до повишава мотивацията и на преподавателя да търси модели за ефективна работа в процеса на взаимодействие с родителите и децата, да създава, да прилага и анализира различни подходи за постигане на резултати. Тази готовност за взаимодействие би била от полза за всички страни – деца, родители, учители, общества. Няма вярно и грешно. Има опит и реални резултати, следователно има движение, а после настъпва промяна. Всичко останало е въпрос на избор. 

 

Честита Коледа! Здрава, успешна и благословена Нова 2025 година!

 

 Синдромът на Аспергер  или синдромът на малкия професор!

Днес ще се спра на актуална и набираща все по-голяма популярност тема, за децата със Синдром на Аспергер. Все повече въпроси предизвиква това неврологично състояние на децата, все по-малко информация се свежда до семействата и все повече неправилно отношение се забелязва към децата с този тип специални потребности. 

Синдромът на Аспергер носи името на австрийския педиатър на д-р Ханс Аспергер, който го е описал за първи път  още през 1944г. Терминът „Синдром на Аспергер” е бил въведен едва през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер е останала неизвестна за дълъг период от време. Смята се че синдрома на Аспергер е част от аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.

Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма – наблюдава се стериотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности. Тук уточнявам: неконтролируемо движение на ръце, подскачане на място, многократни действия с един предмет, обикновено, молив, лист хартия и т.н.

За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в когнитивното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност. Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си, изумявайки околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“. 

Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване. Често тези хора не разбират реакциите или чувствата на околните. Затрудняват се да разчетат невербалните сигнали като жестове, изражения на лицето или интонация, избягват директния контакт с очите  което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки, че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията. Все пак, те имат по-малко затруднения с езика, отколкото хората с аутизъм. Важно е да се отбележи, че се наблюдават значителни разлики между двете състояния – докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните, въпреки комуникационните проблеми.  Хората с Аспергер се отличават със феноменалната способност да запаметяват цифри и факти, но при тях липсва творческо въображение и изпитват трудност да мислят абстрактно. Хората със синдром на Аспергер чест развиват почти маниакален интерес към определени предмети, хобита и колециониране. Запаметяват факти и информация, като например разписания, години, географски обекти и т.н. Склонни са да говорят с часове, за своите интереси, без да отчитат интереса на околните. Това обикновено, когато става въпрос за деца не се разбира често от учителите и определят детето, като невъзпитано, натрапливо, досадно, дори. Често учителите се оплакват от поведението му на родителите, което има своето обяснение, а и много методически посоки в тази посока. 

Както и при аутизма, децата с този синдром имат забавено моторно развитие – научават се да ходят по-късно, често се спъват и падат, изпитват затруднения да си връзват обувките, да си служат с вилица и лъжица, да карат колело. Въпреки високото си ниво на интелигентност, изпитват затруднения с учебния материал, почеркът им е лош и остава детски, дори и в зряла възраст. Всичко това, обаче не означава че имат интелектуални проблеми, просто разбират света по различен начин.  Хората със синдрома на Аспергер, не обичат промените, имат своите изградени навици и ритуали и държат на тях. Всяка промяна на обичайните им дневни навици ги прави неспокойни и раздразнителни. Децата със синдрома се объркват много лесно, дори при минимална смяна на обстановката. Те са изключително чувствителни към всякакви стресови натоварвания като силен шум, светлина или много хора. При наличието на един или няколко от тези симптоми, родителите трябва да направят консултация със специалист, който да постави диагнозата на детето. Както всички останали деца, и тези със синдром на Аспергер  имат своя собствена индивидуалност, “типичните” симптоми се проявяват по начин, специфичен за всяко отделно дете, затова и терапията трябва да е индивидуална и съобразена с особеностите на детето, неговата възраст и интереси. При подходяща психотерапия, хората с Аспергер могат да се научат да се справят успешно със социалното общуване и да водят нормален и пълноценен живот.

 

Проговаряне и говорене

 Темата днес е за проговарящото и говорещото дете. Провокирана съм от въпроси на родители, които посещават кабинета ми с много въпроси. В настоящата статия ще очертая, някои основни моменти от картината на проговарящото дете. За по-голяма яснота, ще разпределя характеристиките му в този момент от развитието във възрастови групи. Така, за всички родители ще стане ясно, как да реагират при необходимост от консултация.

Първото и най-важно, поставям с голяма удивителна е: купувайте книжки с цветни картинки, пускайте/не на видео през телефона/ детски песнички, които детето да чува. Пейте заедно с него, приучавайте го да движи глава, ръце, в зависимост от съдържанието на песента. Защо подчертавам „без видео“? Ще поясня. Когато малкото дете, проговарящо едва сега и е на около годинка или току-що е преминало година и половина от живота и развитието си е ангажирано зрително, фокусът се измества, а това означава, че водещо е картината, а не звука.

На 12-18 месеца малкото дете вече е добре да произнася първите си думи. Това обикновено е реч, която е ясна само за най-близките хора в семейството. Добре е да го поправяте и да го предизвикате да повтори правилно думата „вода“, например!  В тази възраст вече трябва да посочва предмети, които вие назовавате. Например: Къде е шишето с млякото? Донеси ми шишето с млякото. Поощрявайте , задължително. Това може да става с пляскане на ръце, което детето ще повтори, с усмивка. Не се изненадвайте, ако без причина следващ момент отново ви донесе шишето с млякото и пляска с ръце. Детето е удовлетворено, че извършва дейност. Това упражнение, което развива внимание, развива слушане на реч с разбиране, извършване на мануална  дейност/дейност с ръце/ може да повтаряте и с други провокации към него. „Хайде, да лягаш да спиш“, „Хайде, да играем с кубчета. Донеси кубчетата“ и т.н. Моля, препоръчвам, никога не казвайте „НИЕ ВЕЧЕ СЕ ХРАНИМ САМИ“. Вие отдавна се храните сами в къщи, заедно с останалите членове от семейството. Правилно е да кажете: „Той се храни сам“ или „Седне на столчето да се храниш сам“ , „Седни да се нахраниш“. Нека детето осъзнае, че той и само той извършва дейност, възприема себе си, като личност и ще видите, как около 2 г или 2,5 г. възраст ще казва „Аз“. 

До 2 годишна възраст малкото дете вероятно ще назовава предмети от заобикалящия го свят – „куче“, „пия“, ще изпълнява прости молби, като кажи „довиждане“, „донеси ми книжката с патето да я разгледаме заедно“ и т.н. До 3 годишна възраст то вече е добре да умее да изговаря прости изречения, макар и с все още неправилно изговорени звукове в думите: „Къде е кучето?“, „Искам влакчето“ и т.н. това е време, в което то ще може да произнася най-вероятно думи, които ще могат и непознати хора да разберат. Т.е детето започва да общува! И,  това, за което вече говорих – ще започне да използва лични местоимения: Аз, ти, ние, най-вероятно и форми за множествено число! Ако, все пак имате притеснения или виждате, че детето изостава, потърсете консултация с логопед. Той ще ви даде посока, ще направи препоръки за дидактична работа с детето в домашни условия. Ако, ви посъветва за посещение на логопедичен кабинет, приемете. Това само ще помогне на детето ви да развие внимание, слушане с разбиране, адекватно поведение в различна от домашната среда. Ще развие говор, който в следващите години сами ще се убедите как общуването му с околните става по-леко, изпитва удоволствие от речта и не на шега казвам, ще го помолите: „Нека малко да си помълчим, защото езичето ще се умори“. Възможно е да попита веднага „Вече почина ли си езичето ми ?“ Забавни, незабравими моменти, за които ще си спомняте с умиление, когато го виждате как расте и опознава света нетърпеливо. Ако, логопедът ви препоръча консултация с детски невролог, послушайте го. Не бързайте сами да си правите заключения. Специалистите са за това, да дават вярната посока, да си кореспондират един с друг и да се случва най-доброто за ползващите деца или възрастни услугите им/терапевтични, лечебни и други/.

Вярвам, че съм била полезна! В следващата ми статия ще обърна внимание на това, какви са първите стъпки за речева активност при бебетата.

Информацаията от правилния източник е най-важна!