Здравейте!
Днес искам да споделя важни неща за тревожността, която съпътства всеки от нас. Децата не са изключение, разбира се. Сама по себе си тревожността е форма на стрес. Може да се прояви по много различни начини – физически, емоционално и по начина, по който хората виждат света около себе си. Тревожността е свързана основно с притеснение относно това какво би могло да се случи – тревога за нещата, които не вървят добре или усещане, че сме изправени пред някакъв вид опасност. Всеки го е преживявал, а после преодолявал със свои механизми, за да се съхрани. Тревожността е естествена човешка реакция и изпълнява важна биологична функция: тя е „алармена система“, която се активира, когато усетим опасност или заплаха. Когато тялото и ума реагират, можем да почувстваме замаяност, сърцебиене, трудност при дишане, изпотени или треперещи ръце и крака. Тези усещания се причиняват от приток на адреналин и други стресови хормони, които подготвят тялото да се измъкне бързо или да избяга от опасността. Тези усещания могат да варират от слабо чувство на неспокойствие до пълна паника (или нещо по средата), в зависимост от самия човек и от ситуацията. Нормално е непознати или трудни ситуации да предизвикат чувство на тревожност или нервност при хора от всички възрасти. Може да изпитаме такова усещане, когато, например предстои важна презентация на работното място или когато животът стане прекалено забързан и т.н. Децата също могат да изпитат това усещане в подобни ситуации, например, когато са изправени пред важен тест в училище или когато сменят училища. Такива преживявания могат да предизвикат нормална тревожност, защото ни карат да се фокусираме върху въпроса „какво ?, ако ?“: „Какво, ако не успея да се справя?“, „Какво, ако нещата не тръгнат по план?“. Нормално е да има някаква степен на тревожност, която дори може да действа мотивиращо, защото ни помага да бъдем нащрек, фокусирани и готови да дадем най-доброто от себе си. Но тревожността, която е твърде силна или която се появява прекалено често може да стане непреодолима и да започне да пречи на възможността ни да се справяме с ежедневието, а в тежки случаи – и да взима контрол над хубавите и забавните моменти от живота. Наскоро баба на момченце, което сега е в първи клас ми сподели, че всяка сутрин преди училище той повръща. После плаче неутешимо, после спира да говори и през целия ден в училище е тих, мълчалив и изплашен. Тя определи това като каприз и презадоволяване с вещи към детето от страна на родителите му, които са много заети хора. Всъщност, какво се случва? Детето е тревожно и " КРЕЩИ" за помощ! Какво да направите ли? Потърсете специалист, ако не може да се справите сами. Това не е каприз, това е силно емоционално състояние, което със сигурност ще доведе до следващи по-сериозни, за които ще се наложи на цялото семейство да премине през много трудности. Най-големи ще бъдат за детето.
На кратко ще посоча разтройствата, които могат да засегнат децата.
- Общо тревожно разтройство - мисълта е винаги, че може да се случи най-лошото
-Обсесивно-компулсивно разтройство - прекалено поглъщащи мисли, повтарящи се действия, с цел да настъпи успокоение.
-Фобии - силни страхове или специфични ситуации /зъболекар, отиване при близки на гости и т.н/
-Социална тревожност - кара някои деца да не могат да говорят/дори дума/ пред публика, съученици/ . В никакъв случай не мислете, че това е онова банално притеснение!
-Паник атаки - тези епизоди на тревожност мога да се появят без никаква определена причина. По време на паник атака, детето обикновено има внезапни и силни физически симптоми, които могат да включват сърцебиене, недостиг на въздух, замаяност, изтръпване или усещане за изтръпване. /това не се различава много от състоянията при възрастните/
-Посттравматичен стрес - ще го разпознаете като страх, кошмарни сънища, избягване на травматични събития, които са причинили стрес./сбиване в училищния двор, напимер! Детето с посттравматичен стрес ще избяга от мястото, ще се страхува и в дома си, ще спи неспоконо...
Очаквайте още интересни факти по темата, както и практически съвети. Ще се радвам на мнения и връзка с мен!
Благодаря, че бяхте с мен и моята страница! До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар