Добри практики с родители за преодоляване на предразсъдъци и стереотипи

 

Винаги съм си мислила, а вече и многократно доказвала, че и за хубавото и за не толкова хубавото в живота на децата са отговорни /виновни родителите. Ще се радвам на мнения, тъй като темата е многопластова и бих казала, безкрайна. Родителите са все по-неподготвени, за да бъдат родители, децата са все по-нетърпеливи, докато постигнат целите си.  

Цитираните практики за работа с родителските общности в тази статия са свързани с преодоляване на взаимните негативни предразсъдъци и стереотипи и са създадени и приложени на база проведени индивидуални срещи и множество разговори с родителите, които отглеждат деца с увреждания. Ето, защо в своята същност те не могат да бъдат обединени в една.

В хода на структурирането им взех  под внимание нагласите на семействата да участват в образователния процес на детето, степента на отговорност за неговото развитие, до колко успяват да осъществят комуникация с него, склонни ли са родителите да участват активно за социализацията на „спецалното си дете“. На база това условно бяха обособени няколко профила родители, а именно такива, които са:

- пасивни/апатични;

- приемат проблема;

- отричат проблема;

- адаптиращи към ситуациите;

- готови да се обучават;

- активни/инициативни;

Всичко това, наложи в процеса на приобщаващото образование и взаимодействието със семействата да се изберат и приложат гъвкави подходи с различните групи родители. Нашето убеждение е, че родителят се нуждае от реална помощ, от приучаване към конкретно действие за общуване с детето, а не от съчувствие. Практиките обхващат периода на пандемичната обстановка в България, заради разпространяващият се вирус „КОВИД-19“ и периода, в който децата от ОРЕС среда бяха върнати в класните стаи. Те са изградени на база реални очаквания от страна на родителя за постиженията на детето, идентифициране на приоритети, приучаване на родителя към работа с него в домашна среда и постигане на лично удовлетворение от осъщественото общуване. Искам да уточня, че и след този труден за всички ни период практиките са приложими и резултатни.

        Аспектите на взаимодействие, които се оказаха работещи и лесно приложими в процеса на работата с родителите и семействата се свеждат до прякото им участие в образователния процес, включително и под форма на регулярно присъствие в класната стая. Идеята е, по този начин родителите да се приучат към реална дидактична работа с детето в къщи. Залага се на положителните емоции, чувства, мисли, избягване на критични забележки, поощрение и подкрепящо поведение. Насърчаване към общуване с други семейства, които отглеждат деца с увреждания /споделянето винаги помага/,водене на дневник с важни контакти, съвети, с цел опора в трудни моменти, когато детето е извън училище, описване на собствените емоции от контакта с детето. По този начин у родителя се затвърждава убеждението, че може да се справи успешно с детето си в домашна среда. Така удовлетворението от общуване между родител-дете, става лесно постижимо. Практически добре приложим подход при взаимодействието с родителите е обменът на информация за поведението и постиженията на детето в групата. Това става възможно с предоставяне на доказателства за повишаване на неговата креативност при рисуване, сглобяване на пъзел, усвояване на навици за самообслужване: събуване на обувки, разкопчаване ципа на якето, ползване на хигиенни средства, участие в тематични празници в групата с определена роля, която най-често е герой от приказка и други. Всичко това стимулира семействата и мотивира към осъществяване на по-близка връзка със „специалните си“ деца. Така, родителите по-лесно се приобщават в света на детето си и като резултат се оказва успешното партниране между дете-родител и подобряване на социализацията и на двете страни. Чувството за несигурност у родителя по този начин постепенно се стопява и той по-скоро е склонен да споделя, отколкото да премълчава и да се чувства неразбран. Това най-често се забелязва при общуване с други родители от групата или извън нея. Споделяне, създаване на приятелства и подобряване на самочувствието, повишаване на самооценката са положителните и трайни последствия. Поради спецификата на учениците изпробвах, а по-късно установих добри резултати от приложение на практика в подобряването на връзката родител-дете и с помощта на видео материали с учебно съдържание. Те включват забавни образователни задачи по математика, изобразително изкуство, приказки – драматизации, които са реализирани в класната стая, позната на ученика. Декорът е предоставен за изготвяне в домашни условия и върнат, като обратна връзка за работата по време на дистанционното обучение. Видеата се предоставят на родителите за ползване. Като участници в образователния процес, те преценяват времето, в което детето е в най-добра кондиция за работа. Децата участват активно в учебната дейност, като усвояват нови знания, докато играят и се забавляват. Когнитивните процеси стават по-добри. Родителите преоткриват за себе си непознати хоризонти за общуване с детето си, опознават го по-добре, а с това се подобрява взаимовръзката между двете страни. От индивидуални разговори с родителите отглеждащи деца със СОП става ясно, че с този тип практика се постига по-добро овладяване и на емоционалната експресивност у детето в домашна среда. Родителите са осъществили по-лесен контакт с детето и по този начин са преоткрили непознати за тях черти от характера му. Сред тях: толерантност, емпатия, забелязали са проява на креативност, формирали са се новизнания, неподозирани до този момент. Цитираната практика за работа с родителските общности би могла да се приложи успешно и при семейства, в които се забелязва отчуждение и прекъсната връзка родител-дете, поради различни обстоятелства. С успешното приложение на практиката се скъсява дистанцията между двете страни, която често е и причина за настъпване на отчуждение. Практиката би могла да е успешно приложима и при родители отглеждащи сами децата си. По този начин двете страни ще се опознават, а това е предпоставка за по-лесно и по-пълноценно общуване между тях. Воденето на дневник от страна на родителя е добра практика за повишаване на мотивацията му за общуване с детето. В него той описва какви са били трудностите, как ги е преодолял, каква е била емоционалната му ангажираност в конкретен момент. Възможни затруднения биха се получили при опити, практиката да се приложи при семейства с нисък родителски капацитет, липса на ценностна ориентация и изпаднали в различни зависимости родители – алкохол, опиати. Тук резултатите са постижими с образователни беседи, в които да се включат тематични филми със съдържание близко до реалния им живот или дискусия по казуси, в които те могат да се припознаят и сами да потърсят помощ и подкрепа. Като добър пример в тази посока ще цитирам практика с етнически групи, които в семействата си отглеждат повече от три деца, от които поне едно е с умствено изоставане или двигателно увреждане. С малки изключения, тезисемейства са неграмотни, с ниска езикова култура, липса на битови и хигиенни навици, ниска полова култура. След ежедневен контакт с тях, изслушване, оказване на морална подкрепа, помощ при взаимодействието им с институциите, помощ при организиране на деня и очертаване на приоритетите им, тази група родители промениха значително нагласите си за отглеждане на „специалното дете“. Посещенията в кабинета на логопеда, кинезитерапевта, психолога станаха по-чести, присъствието на децата в училище значително по-редовно. Приучиха се на правила. При отсъствие на детето от училище позвъняваха по телефон на учителя/ако нямат минути в картата си, което се случва често, намираха телефон от близък/, за да предупредят и посочат причина. Предоставяха медицински документ за удостоверяване на здравословен проблем на детето, станал причина за направените отсъствия в училище. Със съдействието на здравен медиатор, който принадлежи към етническата общност, на място в дома на родителя се правят посещения, с цел установяване на моментните потребности на родителя и детето. По този начин семейството разбира, че не е само и по-лесно гласува доверие. Знае, че носи отговорност за изпълняване на родителските задължения. Като друг положителен резултат е готовността на родителите да се включат в практическите задачи от учебния процес със своите деца, не като наблюдатели, а като участници. Тук мога да посоча примери с изработване на тематични табла за празници от календара /мартеници за 1 март, картички за Коледа и други/, оказване на помощ при подреждане на учебното работно място на детето и други дейности, които са свързани с учебния процес. По този начин родителя се вижда в непозната до този момент роля, а това му носи удовлетворение. Цитираната практика успешно би могла да се приложи в масовите училища и детски градини, където връзката между родител и дете не винаги е устойчива. Родителят разбира, че не е сам и осъзнава, че споделянето дава възможности за нови приятелства, за излизане от рамката, в която сам се е поставил, без значениедали отглежда и възпитава дете с увреждане или в норма.

         Цитираните до тук практики могат да са отправна точка за намиране на нови възможности за социална интеграция на децата и родителите. Детската площадка реално може да стане по-гостоприемна и за детето с увреждания, защото родителят е открил нови възможности в личността му и е готов да му помогне и да го приобщи към външния свят. Детето от своя страна усеща, че е обичано, че околните го приемат и споделят времето си с него, даряват му любов и са склонни да го разбират. Усеща тяхната готовност да го подкрепят. Родителят разбира, че да оглежда и възпитава „специално дете“ не е плашещо. Разбрал е, че всеки ден е преоткриване на нов свят, непознат и за двете страни, а това му носи прилив на енергия. Готов е за промяна на стереотипите, установени с годините и това го прави по-уверен и готов да търси положителната промяна за себе си. Всичко това води до повишава мотивацията и на преподавателя да търси модели за ефективна работа в процеса на взаимодействие с родителите и децата, да създава, да прилага и анализира различни подходи за постигане на резултати. Тази готовност за взаимодействие би била от полза за всички страни –деца, родители, учители, общества.

Всички права по тази статия са запазени. Забранено е копирането, перифразирането, цитирането без съгласие на автора.