14 ноември - Международен ден на логопеда

 

За много възрастни спомените за човек, който в далечното им, светло детство се е опитвал да измъкне от тях звука „р“ и е притежавал удивителната способност да произнася скороговорки без колебание, са ярки асоциации, оставени в паметта им от работата на специалист, чийто професионален празник се отбелязва ежегодно на 14 ноември . По-конкретно, Международният ден на логопеда се отбелязва предимно в общността на тези специалисти. Това е въпреки факта, че броят на пациентите с говорни проблеми и дефекти нараства всяка година.  Логопедията (от гръцки lógos — дума, реч и paideía — образование, обучение) е дял от педагогическата наука, който изучава речевите нарушения и методите за тяхното предотвратяване, откриване и лечение чрез специално образование и обучение. Логопедията изследва причините, механизмите, симптомите, прогресията и структурата на речевите нарушения, както и системата от коригиращи интервенции. Първите описания на корекцията на речевите нарушения са открити в трудове от 17-ти век, посветени на обучението на глухонемите (по това време концепцията за глухонямост все още е била слабо разграничена от слухонямост и други речеви дефекти при чуващите хора). От втората половина на 19-ти век изучаването на речевите нарушения при хора с нормален слух се е превърнало в самостоятелна, но предимно медицинска област. По този начин корекцията на речта, и дори само на определени отклонения, започва да се разглежда като терапевтична процедура, извършвана от лекари или медицински сестри. 

От края на 19 век са разработени други методи за разбиране, анализ и комуникация на речта, а половин век по-късно нови терапевтични подходи правят възможно лечението на психологическите фактори, лежащи в основата на речевите нарушения. Научното разбиране на речевата дейност се подобрява с всяка изминала година, което води до съвременната логопедия, която, основавайки се на общите принципи на дефектологията и във връзка с психологията, физиологията и лингвистиката, разглежда речта като системна, многофункционална единица, която влияе върху психическото развитие.

Обхватът на работа на този специалист не се ограничава само до коригиране на произношението на отделни звуци; той обхваща много по-широк спектър от задачи при оказване на помощ на хора, страдащи от вродени физически аномалии на речевия апарат, както и на такива с проблеми с речта и правописа, причинени от психологически травматични фактори. Логопедът помага и за коригиране на различни речеви нарушения: недоразвитие, дефекти в произношението, както и темпото и тембърът на речта. Като помага на детето да преодолее речевите трудности, логопедът може да помогне за предотвратяване на развитието на правописни проблеми по-късно в живота. Това е важен аспект от работата на съвременния логопед: ранна диагностика и идентифициране на речеви проблеми, така че да могат да се прилагат навременни коригиращи интервенции. Работата на логопеда е силно индивидуализирана и изисква не само теоретични знания и практически умения, но и уникална личност, познания и разбиране на психологията на развитието. Не всяко дете е способно да работи в група; много деца, както и възрастни, се смущават от проблемите си и не са склонни да се отворят веднага или в присъствието на други хора. В такива ситуации логопедът трябва да бъде търпелив и чувствителен към своите пациенти; без това успехът на цялата работа е под въпрос. Работата на логопеда се основава на знания по педагогика, психология, физиология, неврология, дефектология и лингвистика.

Трудности при отбиване и премахване на памперс при децата

 Памперса (или „отбиването от памперс“) е важен етап в развитието на детето и обикновено става между 18 месеца и 3 години, но всяко дете е различно. Ето някои насоки и стъпки, които могат да помогнат:

Потърсете признаци като:

- Памперсът остава сух 2–3 часа.

- Детето показва интерес към тоалетната.

- Изразява с думи, че му се пишка или ака.

- Умее да дърпа панталонките си нагоре и надолу.

- Показва дискомфорт от мокър памперс.

Ето и някои важни стъпки, които ти препоръчвам да направиш за да се получи очаквания резултат.

1. Запознайте детето с гърнето/тоалетната:

2. Позволете му да седи на гърнето облечено в началото.

3. Покажете му как вие или брат/сестра ходите до тоалетна (ако е удобно).

4. Изберете подходящ момент:

Важно е да запомниш, че периоди като преместване, очакване на ново бебе в къщи, тръгване на детска ясла са стресиращи за малкото дете и това не е подходящо време, да пристъпите към отказване от памперс. 

И, тъй като в началото ти казах, че ще отбележа някои важни моменти и добри практики, как да отучиш детето си от памперс, ето ги и тях.:

1. Започнете с гърнето през деня:

2. Слагайте детето на гърне след сън, след ядене, преди баня.

3. Оставяйте го без памперс у дома – с гащички или голо дупе.

Хвалете, но не наказвайте:

Празнувайте успехите с усмивки, похвали, стикери.

При инциденти – спокойно, без натиск или срам./избягвайте упреци от типа на: е, защо пак се напика, нали за това те слагам на гърне, ето, мокър си, ще те оставя да си стоиш мокър. А, в детската, кой ще те сменя и т.н./

Не забравяй, детето въпреки, че все още е невербално или говори много малко, то разбира твоята реч, чете я по интонацията ти, така разбира какво се случва и кодира в малката си главичка звуци, думи, жестове, свързва ги с определени преживявания. Детето ти разбира, не ти отговаря, защото все още изиково-говорната му система е незряла, все още не може да управлява емоциите си. Ще последва плач, твърд отказ, следващата сутрин да седне на гърнето или да отиде в тоалетната. С една дума, нищо да не е направило, похвалете го. „Браво, мама, ето, седна на гърненцето“. „ Браво на детето, седна на гърненцето, много е хубаво, я да видим дали си пикал/акал, а, не, ще играем после с гърненцето./отклонете за миг вниманието му с нещо приятно/. Така, детето ти ще усети, че гърнето първо не е неприятно усещане и ще изгради положителна нагласа, че след тоалета му, следват приятни преживявания. Нищо, че след 5 минути ще се напишка или наака. Не го укорявайте. Насочете вниманието му към неудобството от това. То ще те разбере, повярвай ми. Следващ път ситуацията може и да се повтори, може и да не се повтори, но ти опитвай. Твоята упоритост е пътят към успешното премахване на памперса и изграждане на трайни навици в тази част от неговото израстване.

Какво ти казвам:

1. Изгради рутина:

Ходене до гърне на интервали – примерно на всеки 2 часа.

Нощното махане на памперса идва по-късно:

Често деца спират да се напишкват нощем, месеци след дневното приучаване.

Ето и някои полезни съвети и практики, които работят успешно:

Използвайте книжки или песни за гърне /разгърнете се семейно в творчество за гърнета и пишкане на мечо, зайо, на някой любим герой от приказка, което детето много цени – виждам как се усмихвате/. В момента изобилства от песнички с всякакво съдържание, което да се ползва мотивиращо за децата, особено, когато изграждаме хигиенните им навици.

Говорете с детето на разбираем език: „Хайде да опитаме да пишкаме в гърнето.“ Оставете до гърнето любима играчка, камионче, каквото и да е, което ще задържи вниманието му дълго време. Импровицирайте: пример

/Ааааа, я кой е застанал до гърненцето на Митко, лъвчето и иска първо да пишка в гърненцето. Да го изпреварим, мами, ти имаш по-бързи краченца от лъвчето, хоп, лъвчо, първи сме/.

Твърде вероятно е след сядането, детето да постави лъвчето да седне на гърнето, няма лошо, прикането го отново да седне той, кой пръв ще пишка, Митко или лъвчо. Не забравяйте , БРАВО, ПЛЯСКАНЕ С РЪЧИЧКИ. Така ще се получи лесно, мотивиращо и как да ти кажа, може би смешно ще прозвучи, но вдъхновяващо усещането да се седи на гърненце, преди количката, мечето, лъвчето…./ виждам, че се усмихваш, да, усмивки са тези моменти. Ще ги оцениш след време, но сега е време за действия, за да приучиш твоят малък свят да ползва гърненце , без стрес, без плач, без страх…Опитай! За да ти е по-забавно след време води си дневник, описвай всичко в него, на всеки рожден ден ще се изпълваш с умиление и ще бъдеш доволен от себе си, как си постигал всичко с упоритост, въображение, постоянство и любов , разбира се. Бъдете търпеливи – нормално е да отнеме седмици или дори месеци. Успех!

Първи признаци на аутистично състояние!

 

Детските рисунки говорят!

 

Всяко дете заслужава да получи своя шанс!

 

                            Здравейте, последователи на моята блог страница!         

                    Днес искам да ви поканя да се запознаете с още един споделен случай от моята практика. Историята е истинска, емоцията реална, момченцето - също. Защо споделям този случай? Защото дълбоко в себе си вярвам, знам и се старая в работата ми с децата и техните семейства, че няма невъзможни неща. Има специални потребности всеки от нас и всеки заслужава да получи най-доброто за себе си - образование, отношение, да повиши вярата в себе си, да повиши самооценката си.  Историята е свързана с първите стъпки в света на училището на едно 7 годишно момченце. Детето расте в етническо семейство общо с шест други деца. Родителите не са грижовни. В семейството на детето  основно се говори на ромски и отчасти на турски език. В момента е ученик в 1 клас. Посещава специална паралелка за обучение на деца със СОП, тъй като е с ДЦП и псевдобулбарна дизартрия /трудно подвижни езиково-говорни органи, включително затруднения при гълтане, самостоятелно хранене и неясна, завоалирана, гъгнеща като звучене реч /. Идването в училище е първи опит на детето да излезе от дома си и усещането му за несигурност е ясно изразено. Погледът е наведен към пода, не разбира български език добре и е притеснен. Първите дни в клас за детето са мъчителни. Бързо се разтройва и иска да се прибере в къщи. Потиснат е. Това продължава с дни. Момченцето обича да бъде чист и спретнат. Има любима шапка, която щом влезе в клас бърза да си я прибере в джоба на якето. Шапката, обаче е твърде голяма, за да се събере и той я поставя върху стола, а след това сяда върху нея. Често проверява дали шапката е там и я докосва с ръка. Това го успокоява. Не познава цветовете. След урок по изобразително изкуство и работа с топли цветове най-лесно запомня червения цвят. След първата проверка на учителя и правилно определяне мястото на червения цвят получи усмихнато човече, което учителката старателно залепи върху блузката му. Тя му каза „браво“, „доволна съм, виждаш ли, справяш се! Искам да си смел и сигурен. Аз съм до теб и винаги ще ти помагам.“ Учителката си позволи да го погали по главичката, а той докосна с буза дланта й. Изразът върху лицето на детето се промени. За първи път след приключване на учебните часове детето помаха с ръка и се усмихна.

                   
В следващите дни детето с радост сядаше на чина и взимаше в ръка червения цвят от пластелина. Очакваше да получи поощрение за знанията си. След като го чуеше ставаше активен в учебните занимания.  Доверието към учителката нарасна. Шапката остана важна за него, но вече прилежно я оставяше върху чина и бързо я забравяше увлечен в учебната дейност. За Коледа Здравко научи първото си стихотворение. Въпреки, че заболяването му и неблагоприятната езиково-говорна среда да не му позволяваше да говори ясно и разбираемо смело пред гостите на тържеството той каза стихотворението. Учителката стоеше до него и му държеше ръката, а той не откъсваше поглед от нея. Получи подарък и каза, че не иска да излиза ваканция. ....

           Историята, както казах е истинска. Тя е отражение на това, как отношението на родителите, близките, учителите, приятелите, децата, с които децата играят може да се окаже фактор, за да развият у семе си качества, невидими до този момент. 

Дълбоко, силно и безрезервно вярвам, че човешкият потенциал е все още неразгадан напълно. 

Всеки заслужава да получи своя шанс, пък кой знае какво може да излезе - може би бъдещи откриватели, уникални архитекти, музиканти, разказвачи или ненадминати логисти... кой знае?!

Дайте на децата любов, търпение и нежност!

 

Как да направим децата си самостоятелни? Един добър съвет от природата!

 Здравейте! Последните ми срещи с родителите са на тема, как детето да стане по-самостоятелно, как родителите да имат повече време за себе си, как детето да укрепне и започне да взима самостоятелно решения и да търси подкрепа, когато е затруднено. Родителите/главно майките/ казват: "Не знам как да се оправя сутрин. Не иска да става от леглото, за да се приготви за детска градина, всички закъсняваме. Стига се до истерии, тръшкане, пазарлъци... не издържам вече. Направо съм отчаяна. .... Вероятно всеки вижда по нещо от себе си в това. Мога да подам идея, посока, мога да споделя добри практики, но това , което ми попадна случайно по темата, реших да го споделя тук. Надявам се да е повече от добра идея, как детето да стане самостоятелно и по-уверено в себе си. Случаят е от природата, където правилата са различни, за разлика от въведените от нас човеците, но съм убедена, че нещичко може да се адаптира към всеки случай по темата. Приятно четене!

"Един орел някога научил една жена как се отглежда дете.

— Добре ли си, човешка майко? — попитал орелът.

Жената го погледнала стреснато.

— Страх ме е. Бебето ми е на път да се роди, а аз имам толкова съмнения… Искам да му дам най-доброто — красив, лек живот… но как ще разбера дали го възпитавам правилно?

Орелът кацнал наблизо и отговорил:

— Отглеждането на дете не е да му осигуриш комфорт. Напротив. Когато моите малки се родят, постилам гнездото с меки пера и трева. Топло е, сигурно. Но когато дойде време да растат — махам всичко. Оставям само тръните.

Жената се намръщила.

— Тръни? Това не е ли жестоко?

Орелът я погледнал право в очите.

— Дискомфортът ги кара да се движат. Тръните ги подтикват да искат повече — да полетят, да намерят своето място. Комфортът не учи на нищо.

— А ако паднат? — прошепнала жената.

Орелът кимнал.

— Падат. Аз ги хвърлям срещу вятъра. Те падат. Аз ги хващам. И пак ги хвърлям. Отново и отново — докато се научат да летят. И тогава? Ги пускам. Вече не помагам.

Жената разширила очи.

— Ами ако не са готови?

— Няма да бъдат, докато не опитат. Ако ги държа в безопасност завинаги — никога няма да се научат. Не става дума да ги оставиш да страдат. А да им позволиш да растат. Дори когато боли теб.

Жената поставила ръка на корема си, поела дълбоко дъх и се усмихнала.

— Благодаря ти, Майко Орлице. Твоята мъдрост е дар.

Тя си тръгнала — готова да бъде майката, от която детето ѝ има нужда: не перфектна, а силна. Майка, която го учи да лети.

---

Ако искаш детето ти да лети високо —

не му подрязвай крилата с комфорт.

Нека усети вятъра.

Нека се спъне.

Нека се издигне.

Истинската любов не е да ги скриеш от живота.

А да ги научиш как да го живеят.

Дори ако това означава да ги гледаш как падат…

докато се учат да летят. "

Очаквам коментарите ви по темата, както и дискусията по темата да продължим.