сряда, 18 февруари 2026 г.

Добри практики за преодоляване на емоционални изблици при детето




                          Емоционалните избухвания са едно от най-честите притеснения на родителите. Често чувам в консултация с родителите следното: „От нищо започва да крещи“, „Не можем да го успокоим“, „Знае какво трябва да направи, но не го прави.“ Истината е съвсем друга, не става въпрос за каприз, проблем във възпитанието, в прилагането на граници. Истината е, че нервната система е все още незряла. Какво означава това? Ще обясня на човешки език. 😊Когато детето се ядоса, разстрои или претовари тялото влиза в режим на силна възбуда. В този момент детето не може да разсъждава. Т.е. зоните на самоконтрол временно отстъпват. Да върна малко към света на възрастните. Когато си гневен, ядосан емоцията рязко започва да те владее. Тогава, емоционалните центрове в мозъка се активират рязко, зоните за самоконтрол временно „отстъпват“, тялото влиза в режим на силна възбуда. В този момент детето не може да разсъждава. То реагира. Ето, защо, не бива да му крещите, да влизате на тази ниска честота на неговата вибрация. Вместо това, поемете въздух, дайте си вътрешен баланс, със спокоен тон, мил, любящ му говорете, леко го приласкайте към себе си. Това ще успокои детето, ще се почувства защитено, постепенно ще се успокои. Ще посоча, че колкото по-чувствителна е нервната система, толкова по-бурна е реакцията на гневното дете. Напоследък доста специалисти от практиката използват методите на неврофийдбек. Какво представлява неврофийдбекът? Това е  метод, базиран на електроенцефалография (EEG). Чрез специални сензори се отчита мозъчната активност, а детето получава визуална обратна връзка под формата на игра или анимация. Когато мозъкът преминава в по-балансирано състояние , играта се движи по-добре, анимацията става по-ясна, героят напредва. Мозъкът „научава“ това състояние и започва да го използва по-лесно и в ежедневието. Как неврофийдбекът влияе на емоциите? При редовни сесии постепенно се наблюдава по-ниска свръхвъзбудимост, по-бързо успокояване след конфликт, по-малко импулсивни реакции, повече устойчивост при фрустрация и разбира се, по-добра концентрация. Детето не става „потиснато“ или беземоционално. То просто започва да има повече контрол върху реакциите си. Този метод мже да бъде полезен при деца  с чести емоционални избухвания, с трудности в самоконтрола, с хиперактивност, с тревожност, със сензорна чувствителност, със затруднения в концентрацията. Методът може да се прилага и при деца със слухови апарати (Hearing aid ) или кохлеарни импланти (Cochlear implant ), като терапията се адаптира индивидуално. За резултати е необходимо между 15 и 30 сесии, в зависимост от трудностите. Промени често се забелязват още след първите няколко седмици. Моля, да обърнете внимание, неврофийдбекът не е „вълшебно решение“, в интернет пространството има много статии, кои проверени научно в своите твърдения, кои не, понякога второто е по-често срещано, за това, четете избирателно, консултирайте се със специалисти. Те са за това! Ще разгледат случая на твоето дете, ще направят диагностика, ще проверят всички факти, тогава ще те насочат към най-доброто за детето. Не забравяйте, че най-добри резултати се постигат, когато се комбинира с ясни родителски граници, спокойна и предвидима среда, психологическа подкрепа при нужда, последователност в реакциите на възрастните.

В заключение ще кажа, че не винаги емоционалните избухвания означават, че детето е „разглезено“ или „лошо“. Те често са знак, че нервната система има нужда от подкрепа. Неврофийдбекът дава възможност на мозъка да се научи на по-добра саморегулация – а това означава повече спокойствие, повече увереност и по-хармонично ежедневие за цялото семейство.


вторник, 10 февруари 2026 г.

Нещо забавно за работа в къщи

 

Как да направите сетивата на вашето дете по-чувствителни, изострени, със задържащо се внимание върху предметите, които го заобикалят? Може би, това, което в следващите минути  ти предлагам ще бъде полезно за теб, докато прекарваш деня си заедно с детето в къщи, или докато пътувате в колата. 

На изображенията, които виждаш по-долу /може да ги изпринтиш/ са показани герои от приказки, които са в два варианта. Между първиия и втория има разлика. Опитайте се да насочите вниманието на детето към това, да открие разликите в изображенията. Внимавайте, задачата е предизвикателна за всички в семейството. Това е приятен начин да привлечете в общуване с малкото дете и по-големите деца, а защо не и другия родител. И, така, седнете, привлечете към себе си детето и заедно по привлекателен начин го провокирайте към идеята. Първо започнни ти. После насърчавай неговата активност. Дори и да не се получи от първия път, поощрението е задължително. Може да включите оригинално допълнение към задачата, особено полезно за малките деца между 2 и 4 години. Например: покажи как петлето крачи или как петлето размахва крила, как кукурига, за да го чуят кокошките.

Аналогично приложи тези приятни техники и към другите изображения. Пожелавам успех!

Очаквайте още интересни идеи на страничката ми! Ако, прецениш, остави коментар или задай своя въпрос. До скоро! 







 Деца с увреден слух – какво е важно да знаем ?


Когато чуем, че едно дете е тежко чуващо или слуховопротезирано, често си представяме ограничения. Истината е, че тези деца могат да се развиват, учат, общуват и радват на живота, стига да получат навременна подкрепа, разбиране и правилен подход от възрастните около тях. Какво означава „тежко чуващо дете“? Тежко чуващото дете има значително намален слух, но обикновено не е напълно глухо. То може да възприема звуци, но: 

по-тихите звуци се губят;

речта звучи неясно, „размазано“;

трудно различава близки по звучене думи.

Без помощ тези деца изпускат важна информация от речта и околната среда.

Какво е слухопротезиране?

Слухопротезирането означава, че детето използва слухов апарат или кохлеарен имплант (при по-тежки увреждания), които усилват звуците и дават възможност на мозъка да ги обработва.

Важно е да се знае: 👉 апаратът не „лекува“ слуха, а помага на детето да чува по-добре.

Защо ранното слухопротезиране е толкова важно?

     Слухът е основата, върху която се изграждат: речта, езикът, мисленето, вниманието и ученето. Колкото по-рано детето започне да чува звуци и реч, толкова по-лесно развива говор, по-добре разбира околните, по-уверено общува. Първите години от живота са решаващи за развитието на мозъка. 

Как се развива речта при слуховопротезирани деца?

      Речта при тези деца може да се развива, но често е по-бавна. Звуковете може да са неточни, изреченията – по-кратки. Това се случва с постоянна работа с логопед, слухово-речев терапевт, активна роля на семейството. Много деца достигат функционална и разбираема реч. Какво им е най-трудно? Тежко чуващите деца често срещат трудности при: шумна среда (класна стая, двор); говор на повече хора едновременно; бърза реч; думи без зрителна опора. Те се уморяват по-бързо, защото слушането за тях изисква усилие. Как можем да помогнем – като възрастни? Най-важното, което можем да дадем, е разбиране и търпение. Ето и някои полезни насоки: 

- говорете ясно, спокойно и с лице към детето;

- използвайте мимики, жестове и визуални опори; 

- не викайте – това не помага; 

- проверявайте дали детето е разбрало; 

- окуражавайте, а не поправяйте постоянно.

Ще отворя темата и в посока на това, какви са децата със затруднения в слуховото възприятие като личности?  Те са точно като всички останали деца: имат емоции, мечти и характер; искат да бъдат приети; чувстват, когато са подценявани. Слуховият апарат не определя детето. Той е просто помощно средство, както очилата.

В заключение, бих обобщила следното:

Децата с тежка слухова загуба и слухопротезиране имат потенциал, когато:

1. Се диагностицират навреме; 

2. Получат адекватна терапия;

3. Растат в среда на приемане.

Когато слушаме тези деца със сърце, те ни „чуват“ най-добре 💙

Четете и следващите ми публикации. Оставяйте въпросите си за обратна връзка с мен!

Очаквам Ви!


Добри практики за преодоляване на емоционални изблици при детето

                          Емоционалните избухвания са едно от най-честите притеснения на родителите. Често чувам в консултация с родителите ...