Здравейте!
Днес ще бъда много кратка. Избрах някъде от нета тази илюстрация, защото тя е повече от достатъчна, за да напомня, че всяко дете, независимо от възрастта си носи своите грижи, както и ние възрастните. Разликата е в това, че ако, ние, възрастните имаме механизъм, за да се справим, за да намерим по-лесно решение, то децата не могат. Те, потъват в свят, от който трудно излизат или, ако са успели, неизлекуваните травми ги връхлитат под друга форма в зряла възраст.
Притихнете за миг и само си помислете, колко травми от детството ти са причина днес да си по-объркан, да проектираш поведения, които са останали, като шаблон за общуване с останалите...
Днес казвам - постъпвай с грижа към себе си, спри и погледни за малко детето си, така ще разбереш, защо отказва всичко и защо е тъжно и апатично.... и, някак си ми се струва уместно да подам посока с мой много любим цитат от Виктор Франкъл - австрийски невролог и психиатър, който казва следното, надявам се да ти допадне, а именно :
„Когато вече не сме в състояние да променим ситуацията, сме изправени пред предизвикателството да променим себе си" и „Всичко може да бъде отнето на човек, освен едно нещо: последната от човешките свободи – да избере отношението си във всеки даден набор от обстоятелства, да избере собствения си път.“
