Дислексията е специфично нарушение на способността за учене, засягащо процесите на четене и писане. Дислексия на развитието не е заболяване или мозъчно увреждане. Децата с дислексия не са по-различни, по-лоши или по-мързеливи от останалите. Те нямат интелектуален дефицит, нито са с нисък коефициент на интелигентност. Тяхната особеност се състои в това, че мозъкът им възприема и обработва постъпилата информация по различен начин. Трудностите в преработката на сетивна информация се дължат на нарушения в зрителното и слухово разпознаване на сходни стимули – букви, звукове и думи, което се изразява в тяхната замяна или пропускане при четене и писане. Наблюдава се семантичен дефицит, който се изразява в трудност или невъзможност да се свърже думата със смисловата й страна. Отчита се и неспособност за извършване на анализ и синтез. Симптомите за поява на дислексия може да се уловят още в ранна детска възраст. Такива са закъснение в развитието на речта, затруднения при произнасянето на многосрични думи и формирането на фрази и изречения, дефицити в общата и фина моторика. Забелязва се обща тромавост, затруднения про хвърляне и хващане, връзване на обувките, обличане и събличане и др. подобни симптоми. Най-видимо е това нарушение в способността да се учи в начална училищна възраст. Децата с дислексия имат трудности в усвояване на четене, писане и смятане. И, не само. Налице е затруднения във вербално изразяване, нарушена времево-пространствена ориентация, невъзможност за организация и планиране на времето и пространството, забавяне в придобиването на автономност.
В световен мащаб проблемът с различното възприятие и възпроизводство на информацията засяга около 10% от населението. У нас обаче напоследък дисфункцията е много по-разпространена. Според данни на Синдиката на българските учители българчетата с дислексия са 35 на сто. Общо 45% от децата в детските градини и учениците пък имат проблеми с учебния материал заради дислексия и дисграфия – разстройство на възможността за писане.
Какво представлява „Дислексията“
Дислексията е дисфункция, която засяга центъра за развитие на речта в мозъка. Повечето хора смятат, че се изразява само в объркване на подобните съгласни като “б” и “п”, “д” и “т”. Това не е съвсем точно. Дислексиците са в много форми на проявление. Те могат да бъдат и скрити форми, което изправя много хора пред това да не знаят, че са дислексици. Някои пък проявяват част от симптомите и ги носят през целия си житейски път, без да си дават сметка за естеството на затрудненията, които имат. В случай на съмнение задължително е консултация със специалист. Там ще бъдат направени тестове, за да се установи как детето възприема образите на графемите, формите и т.н. Ще бъдат направени тестове и за това дали детето може да посочи лява-дясна ръка, затруднения в посоките, трудно запомняне на римувани думи. И, още нещо бих добавила – характерно за децата с дислексия, е че в предучилищна възраст децата с дислексия не могат да си връзват връзката на обувките.
Дислексията в средната училищна възраст също води своите неудобства за децата и вече юношите и младежите. В този случай, проблемите с четенето и писането се изразяват с неточности в произнасянето, грешки в правописа и пунктуацията, объркване на дати и събития, не възприемане или трудности в разбирането на вербални инструкции.
Ранното установяване на дислексия на развитието и системната работа със специалисти води и подпомага както процеса на ограмотяване, така и до подобрение на училищните умения, емоционалното, поведенческото и социално функциониране на децата с това състояние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар