Шести март: Европейски ден на логопедичната терапия

 

Ден на логопедичната терапия! 

6 март е обявен като такъв ден. За нас логопедите, обаче всеки ден е ден на логопеда, тъй като работата ни с деца и подрастващи ученици, с младежи и стремящи се към чиста и съвършена реч и звукопроизношение, към овладяване на умения за осъществяване на комуникация,  няма специални часове, дни, минути…. Да бъдеш логопед е призвание. Логопедията не е просто поредната специалност в списъка на професиите с неуточнено място. Това беше много отдавнашна практика, след годините на демократични промени. Не малко от нас бяха принудени да се преквалифицират, заради липсата на работни места, заради това, че професията не беше позната, популярна…..за съжаление. 

Днес, обаче картината е различна. Днес никой не се притеснява да се заяви, че има нужда от логопедична подкрепа по една или друга причина. Днес хората са осъзнати и наясно, че ние сме необходими по пътя към реализация на техните мечти. За хора като мен, намерили себе си в практикуването на тази професия, на логопеда е начин на живот, възможност да помогна, да даря увереност и щастие. Да работя с малки и големи е радост, предизвикателство и стремеж към себепознание. 

Благодаря от сърце, на всички, които ми се довериха!

Благодаря на промяната, че ни изведе напред в списъка с

професиите и ни отреди заслужено място.

Честит празник, колеги!

Бъдете здрави, вдъхновени, иновативни и никога не се отказвайте!

Честита Баба Марта!

Прекрасни последователи на моята блог страница!

С настъпването на месец март искам да ви пожелая да сте здрави!

Бъдете себе си и за нищо на света не променяйте важни за вас неща, не сменяйте хора, не променяйте обстоятелства, ако сте щастливи в тях и с тях. Всяка стъпка е израстване, всяка грешка е урок. Не се страхувайте да учите! 

Бъдете уверени в себе си, защото това е здравословното мислене и поведение.

Честита Баба Марта! 
 

Дислексия - има ли място за безпокойство ?

 

Дислексията е специфично нарушение на способността за учене, засягащо процесите  на четене и писане. Дислексия на развитието не е заболяване или мозъчно увреждане. Децата с дислексия не са по-различни, по-лоши или по-мързеливи от останалите. Те нямат интелектуален дефицит, нито са с  нисък коефициент на интелигентност. Тяхната особеност се състои в това, че мозъкът им възприема и обработва постъпилата информация по различен начин.  Трудностите в преработката на сетивна информация  се дължат на нарушения в зрителното и слухово разпознаване на сходни стимули – букви, звукове и думи, което се изразява в тяхната замяна или пропускане при четене и писане. Наблюдава се семантичен дефицит, който се изразява в трудност  или невъзможност да се свърже думата със смисловата й страна. Отчита се и неспособност за извършване на анализ и синтез. Симптомите за поява на дислексия може да се уловят още в ранна детска възраст. Такива са закъснение в развитието на речта, затруднения при произнасянето на многосрични думи и формирането на фрази и изречения, дефицити в общата и фина моторика. Забелязва се обща тромавост, затруднения про хвърляне и хващане, връзване на обувките, обличане и събличане и др. подобни симптоми. Най-видимо е това нарушение в способността да се учи в начална училищна възраст. Децата с дислексия имат трудности в усвояване на четене, писане и смятане. И, не само. Налице е затруднения във вербално изразяване, нарушена времево-пространствена ориентация, невъзможност за организация и планиране на времето и пространството, забавяне в придобиването на автономност. 

В световен мащаб проблемът с различното възприятие и възпроизводство на информацията засяга около 10% от населението. У нас обаче напоследък дисфункцията е много по-разпространена. Според данни на Синдиката на българските учители българчетата с дислексия са 35 на сто. Общо 45% от децата в детските градини и учениците пък имат проблеми с учебния материал заради дислексия и дисграфия – разстройство на възможността за писане. 

Какво представлява „Дислексията“

Дислексията е дисфункция, която засяга центъра за развитие на речта в мозъка. Повечето хора смятат, че се изразява само в объркване на подобните съгласни като “б” и “п”, “д” и “т”. Това не е съвсем точно. Дислексиците са в много форми на проявление. Те могат да бъдат и скрити форми, което изправя много хора пред това да не знаят, че са дислексици. Някои пък проявяват част от симптомите и ги носят през целия си житейски път, без да си дават сметка за естеството на затрудненията, които имат. В случай на съмнение задължително е консултация със специалист. Там ще бъдат направени тестове, за да се установи как детето възприема образите на графемите, формите и т.н. Ще бъдат направени тестове и за това дали детето може да посочи лява-дясна ръка, затруднения в посоките, трудно запомняне на римувани думи. И, още нещо бих добавила – характерно за децата с дислексия, е че в предучилищна възраст децата с дислексия не могат да си връзват връзката на обувките. 

Дислексията в средната училищна възраст също води своите неудобства за децата и вече юношите и младежите. В този случай, проблемите с четенето и писането се изразяват с неточности в произнасянето, грешки в правописа и пунктуацията, объркване на дати и събития, не възприемане или трудности в разбирането на вербални инструкции.

Ранното установяване на дислексия на развитието и системната работа със специалисти води и подпомага както процеса на ограмотяване, така и до подобрение на училищните умения, емоционалното, поведенческото и социално функциониране на децата с това състояние.