Синдромът на Аспергер  или синдромът на малкия професор!

Днес ще се спра на актуална и набираща все по-голяма популярност тема, за децата със Синдром на Аспергер. Все повече въпроси предизвиква това неврологично състояние на децата, все по-малко информация се свежда до семействата и все повече неправилно отношение се забелязва към децата с този тип специални потребности. 

Синдромът на Аспергер носи името на австрийския педиатър на д-р Ханс Аспергер, който го е описал за първи път  още през 1944г. Терминът „Синдром на Аспергер” е бил въведен едва през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер е останала неизвестна за дълъг период от време. Смята се че синдрома на Аспергер е част от аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.

Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма – наблюдава се стериотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности. Тук уточнявам: неконтролируемо движение на ръце, подскачане на място, многократни действия с един предмет, обикновено, молив, лист хартия и т.н.

За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в когнитивното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност. Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си, изумявайки околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“. 

Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване. Често тези хора не разбират реакциите или чувствата на околните. Затрудняват се да разчетат невербалните сигнали като жестове, изражения на лицето или интонация, избягват директния контакт с очите  което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки, че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията. Все пак, те имат по-малко затруднения с езика, отколкото хората с аутизъм. Важно е да се отбележи, че се наблюдават значителни разлики между двете състояния – докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните, въпреки комуникационните проблеми.  Хората с Аспергер се отличават със феноменалната способност да запаметяват цифри и факти, но при тях липсва творческо въображение и изпитват трудност да мислят абстрактно. Хората със синдром на Аспергер чест развиват почти маниакален интерес към определени предмети, хобита и колециониране. Запаметяват факти и информация, като например разписания, години, географски обекти и т.н. Склонни са да говорят с часове, за своите интереси, без да отчитат интереса на околните. Това обикновено, когато става въпрос за деца не се разбира често от учителите и определят детето, като невъзпитано, натрапливо, досадно, дори. Често учителите се оплакват от поведението му на родителите, което има своето обяснение, а и много методически посоки в тази посока. 

Както и при аутизма, децата с този синдром имат забавено моторно развитие – научават се да ходят по-късно, често се спъват и падат, изпитват затруднения да си връзват обувките, да си служат с вилица и лъжица, да карат колело. Въпреки високото си ниво на интелигентност, изпитват затруднения с учебния материал, почеркът им е лош и остава детски, дори и в зряла възраст. Всичко това, обаче не означава че имат интелектуални проблеми, просто разбират света по различен начин.  Хората със синдрома на Аспергер, не обичат промените, имат своите изградени навици и ритуали и държат на тях. Всяка промяна на обичайните им дневни навици ги прави неспокойни и раздразнителни. Децата със синдрома се объркват много лесно, дори при минимална смяна на обстановката. Те са изключително чувствителни към всякакви стресови натоварвания като силен шум, светлина или много хора. При наличието на един или няколко от тези симптоми, родителите трябва да направят консултация със специалист, който да постави диагнозата на детето. Както всички останали деца, и тези със синдром на Аспергер  имат своя собствена индивидуалност, “типичните” симптоми се проявяват по начин, специфичен за всяко отделно дете, затова и терапията трябва да е индивидуална и съобразена с особеностите на детето, неговата възраст и интереси. При подходяща психотерапия, хората с Аспергер могат да се научат да се справят успешно със социалното общуване и да водят нормален и пълноценен живот.

 

Проговаряне и говорене

 Темата днес е за проговарящото и говорещото дете. Провокирана съм от въпроси на родители, които посещават кабинета ми с много въпроси. В настоящата статия ще очертая, някои основни моменти от картината на проговарящото дете. За по-голяма яснота, ще разпределя характеристиките му в този момент от развитието във възрастови групи. Така, за всички родители ще стане ясно, как да реагират при необходимост от консултация.

Първото и най-важно, поставям с голяма удивителна е: купувайте книжки с цветни картинки, пускайте/не на видео през телефона/ детски песнички, които детето да чува. Пейте заедно с него, приучавайте го да движи глава, ръце, в зависимост от съдържанието на песента. Защо подчертавам „без видео“? Ще поясня. Когато малкото дете, проговарящо едва сега и е на около годинка или току-що е преминало година и половина от живота и развитието си е ангажирано зрително, фокусът се измества, а това означава, че водещо е картината, а не звука.

На 12-18 месеца малкото дете вече е добре да произнася първите си думи. Това обикновено е реч, която е ясна само за най-близките хора в семейството. Добре е да го поправяте и да го предизвикате да повтори правилно думата „вода“, например!  В тази възраст вече трябва да посочва предмети, които вие назовавате. Например: Къде е шишето с млякото? Донеси ми шишето с млякото. Поощрявайте , задължително. Това може да става с пляскане на ръце, което детето ще повтори, с усмивка. Не се изненадвайте, ако без причина следващ момент отново ви донесе шишето с млякото и пляска с ръце. Детето е удовлетворено, че извършва дейност. Това упражнение, което развива внимание, развива слушане на реч с разбиране, извършване на мануална  дейност/дейност с ръце/ може да повтаряте и с други провокации към него. „Хайде, да лягаш да спиш“, „Хайде, да играем с кубчета. Донеси кубчетата“ и т.н. Моля, препоръчвам, никога не казвайте „НИЕ ВЕЧЕ СЕ ХРАНИМ САМИ“. Вие отдавна се храните сами в къщи, заедно с останалите членове от семейството. Правилно е да кажете: „Той се храни сам“ или „Седне на столчето да се храниш сам“ , „Седни да се нахраниш“. Нека детето осъзнае, че той и само той извършва дейност, възприема себе си, като личност и ще видите, как около 2 г или 2,5 г. възраст ще казва „Аз“. 

До 2 годишна възраст малкото дете вероятно ще назовава предмети от заобикалящия го свят – „куче“, „пия“, ще изпълнява прости молби, като кажи „довиждане“, „донеси ми книжката с патето да я разгледаме заедно“ и т.н. До 3 годишна възраст то вече е добре да умее да изговаря прости изречения, макар и с все още неправилно изговорени звукове в думите: „Къде е кучето?“, „Искам влакчето“ и т.н. това е време, в което то ще може да произнася най-вероятно думи, които ще могат и непознати хора да разберат. Т.е детето започва да общува! И,  това, за което вече говорих – ще започне да използва лични местоимения: Аз, ти, ние, най-вероятно и форми за множествено число! Ако, все пак имате притеснения или виждате, че детето изостава, потърсете консултация с логопед. Той ще ви даде посока, ще направи препоръки за дидактична работа с детето в домашни условия. Ако, ви посъветва за посещение на логопедичен кабинет, приемете. Това само ще помогне на детето ви да развие внимание, слушане с разбиране, адекватно поведение в различна от домашната среда. Ще развие говор, който в следващите години сами ще се убедите как общуването му с околните става по-леко, изпитва удоволствие от речта и не на шега казвам, ще го помолите: „Нека малко да си помълчим, защото езичето ще се умори“. Възможно е да попита веднага „Вече почина ли си езичето ми ?“ Забавни, незабравими моменти, за които ще си спомняте с умиление, когато го виждате как расте и опознава света нетърпеливо. Ако, логопедът ви препоръча консултация с детски невролог, послушайте го. Не бързайте сами да си правите заключения. Специалистите са за това, да дават вярната посока, да си кореспондират един с друг и да се случва най-доброто за ползващите деца или възрастни услугите им/терапевтични, лечебни и други/.

Вярвам, че съм била полезна! В следващата ми статия ще обърна внимание на това, какви са първите стъпки за речева активност при бебетата.