Контролираната свобода и възпитанието

 

Здравейте! :)

Днес имах интересни срещи с деца и родители и у мен възникна въпрос, защо между поколенията се появява, ще го нарека „пукнатина“ в отношенията. Сигурно си мислите, че това е естествено и какво толкова трябва да му мислим! Да, има истина и в това, но да разгърна въпроса по-широко. Родителят като човек с отговорност към децата си, познания за живота, добри и лоши лични практики във взаимоотношения и обучение знае повече за възможните препятствия по пътя към целта. Често пъти децата протестират срещу това и се стига до кабинета на психолога, където отчаяната майка или баща споделя, че вече не може да разговаря със сина или дъщерята. Къде се крие проблема? Мисля, че в неосъзнатото ограничаване на свободата и на едната и на другата страна /родител-дете/. В какво всъщност се изразява свободата? Когато бях студентка втори курс в един от изпитите ми по педагогика имаше включен въпрос за метода на Мария Монтесори за възпитание, оглеждане и обучение на деца. Разбира се това беше времето преди демократичните промени и темата беше разгледана твърде конспективно и не се впечатлих особено от този различен, непознат ни метод на общуване с децата. Сега, обаче, когато в практиката ми се срещам с различни по темперамент деца, както и родители се върнах към темата Монтесори. И, знаете ли, открих толкова прости, работещи идеи…! Та, в какво се изразява свободата в Монтесори метод? До какво води свободния избор? Как това развива волята? Необходимо ли е поставянето на определени граници и защо? Тези, от вас, които четат статията може би знаят, че основата на Монтесори педагогиката е свободата. Много родители се плашат когато чуят думата „свобода”, за тях това означава хаос и безредици, но под свобода на избора, Мария Монтесори има предвид т.нар. „контролирана свобода на избор”, да дадем повече от една възможност на детето, да проявим търпение и разбиране към неговите интереси, да променяме и развиваме средата, съобразно промените и развитието на интересите на детето. Част от Монтесори философията е т.нар.”подкрепяща” среда. Организирайте по такъв начин средата, че детето да има възможност да прави избор с какво да играе, да се самообслужва, да се включва в ежедневните дейности в дома. Наблюдавайте го, вместо да се втурвате да свършите всичко, за да го „предпазите” да не се „изцапа” или да не „азсипе” нещо или да не си обуе наопаки чорапите /какъв ужас, хаха, може би се изсмяла и самата Мария Монтесори. В своята философия тя разглежда свободата като защита правата на детето на индивидуалност, за приемане на самостоятелно решение. Всяко дете се възприема като личност, имащо право на собствено мнение. Освен това, свободата е необходима за оформянето на съзнателно послушание, което се избира доброволно, а не се налага. Което води до следния извод – свободата тренира волята на детето.

Силната воля и самоконтролът дават възможност да се говори за свободата, като високо чувство на отговорност към себе си, другите и групата като цяло. Всяко човешко същество притежава в себе си естествената нужда да се развива и самоусъвършенства. Монтесори изгражда цялостна научно-базирана образователна система, отговаряща на тази нужда. Основава се на убеждението, че в рамките на човешкото същество има огромен неизползван потенциал, който при подходяща среда и различен образователен подход от страна на учителя, може да се изрази напълно. Така подпомага личността да развие максимално потенциала си. Децата, на които е била дадена правилна подкрепа по време на тези формиращи години, израстват като самостоятелни, мотивирани и любопитни за знания личности, които могат да мислят критично и креативно. На децата се дава свобода да се развиват в съответствие с тяхното собствено уникално темпо и в резултат са в състояние да достигнат всеки етап на развитие както и когато са готови. Активно участващи в собственото си развитие, те израстват уверени, социално будни, съпричастни възрастни, които биват допринасящи членове на обществото. Монтесори съветва не да се учи детето, а да се съхранява неговата природна мотивация за усвояване на заобикалящият го свят, говорейки за това, че най-големият успех на педагога се състои в умението му да разбуди паметта на душата и да помогне за припомнянето на знанията и задачите, които детето вече е донесло със себе си при раждането, както и да поддържа неговия стремеж да бъде самостоятелен и отговорен ученик до края на живота си. Тя се замисля върху това как може да се опознае детето, ако то автоматично изпълнява само нещата, които предписва преподавателят. В такива условия децата нямат възможност да се изявят и затова е невъзможно да се опознае истинската природа на успешното им обучение. Монтесори вярва във вътрешната мъдрост на детето, че то е особено същество, способно да обогати възрастния, да го направи по-добър, възрастният да се поучи от него. Да помислим върху това! 

Благодаря, че отделихте от времето си да посетите моя блог! Ще се радвам на коментарите ви, както и на това да прочетете и следващите ми статии.