Синдромът на Аспергер  или синдромът на малкия професор!

Днес ще се спра на актуална и набираща все по-голяма популярност тема, за децата със Синдром на Аспергер. Все повече въпроси предизвиква това неврологично състояние на децата, все по-малко информация се свежда до семействата и все повече неправилно отношение се забелязва към децата с този тип специални потребности. 

Синдромът на Аспергер носи името на австрийския педиатър на д-р Ханс Аспергер, който го е описал за първи път  още през 1944г. Терминът „Синдром на Аспергер” е бил въведен едва през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер е останала неизвестна за дълъг период от време. Смята се че синдрома на Аспергер е част от аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.

Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма – наблюдава се стериотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности. Тук уточнявам: неконтролируемо движение на ръце, подскачане на място, многократни действия с един предмет, обикновено, молив, лист хартия и т.н.

За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в когнитивното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност. Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си, изумявайки околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“. 

Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване. Често тези хора не разбират реакциите или чувствата на околните. Затрудняват се да разчетат невербалните сигнали като жестове, изражения на лицето или интонация, избягват директния контакт с очите  което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки, че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията. Все пак, те имат по-малко затруднения с езика, отколкото хората с аутизъм.

Важно е да се отбележи, че се наблюдават значителни разлики между двете състояния – докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните, въпреки комуникационните проблеми.  

Хората с Аспергер се отличават със феноменалната способност да запаметяват цифри и факти, но при тях липсва творческо въображение и изпитват трудност да мислят абстрактно.

 Хората със синдром на Аспергер чест развиват почти маниакален интерес към определени предмети, хобита и колециониране. Запаметяват факти и информация, като например разписания, години, географски обекти и т.н. Склонни са да говорят с часове, за своите интереси, без да отчитат интереса на околните. Това обикновено, когато става въпрос за деца не се разбира често от учителите и определят детето, като невъзпитано, натрапливо, досадно, дори. Често учителите се оплакват от поведението му на родителите, което има своето обяснение, а и много методически посоки в тази посока.

Както и при аутизма, децата с този синдром имат забавено моторно развитие – научават се да ходят по-късно, често се спъват и падат, изпитват затруднения да си връзват обувките, да си служат с вилица и лъжица, да карат колело. Въпреки високото си ниво на интелигентност, изпитват затруднения с учебния материал, почеркът им е лош и остава детски, дори и в зряла възраст. Всичко това, обаче не означава че имат интелектуални проблеми, просто разбират света по различен начин.  

 

Хората със синдрома на Аспергер, не обичат промените, имат своите изградени навици и ритуали и държат на тях. Всяка промяна на обичайните им дневни навици ги прави неспокойни и раздразнителни. Децата със синдрома се объркват много лесно, дори при минимална смяна на обстановката. Те са изключително чувствителни към всякакви стресови натоварвания като силен шум, светлина или много хора. При наличието на един или няколко от тези симптоми, родителите трябва да направят консултация със специалист, който да постави диагнозата на детето. Както всички останали деца, и тези със синдром на Аспергер  имат своя собствена индивидуалност, “типичните” симптоми се проявяват по начин, специфичен за всяко отделно дете, затова и терапията трябва да е индивидуална и съобразена с особеностите на детето, неговата възраст и интереси. При подходяща психотерапия, хората с Аспергер могат да се научат да се справят успешно със социалното общуване и да водят нормален и пълноценен живот.

 

Проговаряне и говорене

 Темата днес е за проговарящото и говорещото дете. Провокирана съм от въпроси на родители, които посещават кабинета ми с много въпроси. В настоящата статия ще очертая, някои основни моменти от картината на проговарящото дете. За по-голяма яснота, ще разпределя характеристиките му в този момент от развитието във възрастови групи. Така, за всички родители ще стане ясно, как да реагират при необходимост от консултация.

Първото и най-важно, поставям с голяма удивителна е: купувайте книжки с цветни картинки, пускайте/не на видео през телефона/ детски песнички, които детето да чува. Пейте заедно с него, приучавайте го да движи глава, ръце, в зависимост от съдържанието на песента. Защо подчертавам „без видео“? Ще поясня. Когато малкото дете, проговарящо едва сега и е на около годинка или току-що е преминало година и половина от живота и развитието си е ангажирано зрително, фокусът се измества, а това означава, че водещо е картината, а не звука.

На 12-18 месеца малкото дете вече е добре да произнася първите си думи. Това обикновено е реч, която е ясна само за най-близките хора в семейството. Добре е да го поправяте и да го предизвикате да повтори правилно думата „вода“, например!  В тази възраст вече трябва да посочва предмети, които вие назовавате. Например: Къде е шишето с млякото? Донеси ми шишето с млякото. Поощрявайте , задължително. Това може да става с пляскане на ръце, което детето ще повтори, с усмивка. Не се изненадвайте, ако без причина следващ момент отново ви донесе шишето с млякото и пляска с ръце. Детето е удовлетворено, че извършва дейност. Това упражнение, което развива внимание, развива слушане на реч с разбиране, извършване на мануална  дейност/дейност с ръце/ може да повтаряте и с други провокации към него. „Хайде, да лягаш да спиш“, „Хайде, да играем с кубчета. Донеси кубчетата“ и т.н. Моля, препоръчвам, никога не казвайте „НИЕ ВЕЧЕ СЕ ХРАНИМ САМИ“. Вие отдавна се храните сами в къщи, заедно с останалите членове от семейството. Правилно е да кажете: „Той се храни сам“ или „Седне на столчето да се храниш сам“ , „Седни да се нахраниш“. Нека детето осъзнае, че той и само той извършва дейност, възприема себе си, като личност и ще видите, как около 2 г или 2,5 г. възраст ще казва „Аз“. 

До 2 годишна възраст малкото дете вероятно ще назовава предмети от заобикалящия го свят – „куче“, „пия“, ще изпълнява прости молби, като кажи „довиждане“, „донеси ми книжката с патето да я разгледаме заедно“ и т.н. До 3 годишна възраст то вече е добре да умее да изговаря прости изречения, макар и с все още неправилно изговорени звукове в думите: „Къде е кучето?“, „Искам влакчето“ и т.н. това е време, в което то ще може да произнася най-вероятно думи, които ще могат и непознати хора да разберат. Т.е детето започва да общува! И,  това, за което вече говорих – ще започне да използва лични местоимения: Аз, ти, ние, най-вероятно и форми за множествено число! Ако, все пак имате притеснения или виждате, че детето изостава, потърсете консултация с логопед. Той ще ви даде посока, ще направи препоръки за дидактична работа с детето в домашни условия. Ако, ви посъветва за посещение на логопедичен кабинет, приемете. Това само ще помогне на детето ви да развие внимание, слушане с разбиране, адекватно поведение в различна от домашната среда. Ще развие говор, който в следващите години сами ще се убедите как общуването му с околните става по-леко, изпитва удоволствие от речта и не на шега казвам, ще го помолите: „Нека малко да си помълчим, защото езичето ще се умори“. Възможно е да попита веднага „Вече почина ли си езичето ми ?“ Забавни, незабравими моменти, за които ще си спомняте с умиление, когато го виждате как расте и опознава света нетърпеливо. Ако, логопедът ви препоръча консултация с детски невролог, послушайте го. Не бързайте сами да си правите заключения. Специалистите са за това, да дават вярната посока, да си кореспондират един с друг и да се случва най-доброто за ползващите деца или възрастни услугите им/терапевтични, лечебни и други/.

Вярвам, че съм била полезна! В следващата ми статия ще обърна внимание на това, какви са първите стъпки за речева активност при бебетата.

Информацаията от правилния източник е най-важна!

 

Агресивното поведение на малчуганите си има своите причини и начини да бъде овладяно

      Агресивното поведение при децата се появява най-рано между 1 и 3 годишна възраст. Това е времето, когато се оформя речта, усвояват се основни норми на поведение и т.н. Често пъти агресията се изразява в удряне, хапане, ритане, дърпане на коса. Това може да се види както в къщи сред най-близките хора, така и в детската градина, в игра на детската площадка. Няма да се впускам да разсъждавам колко неприятности създава между родителите в семейството и родителите извън семейната среда. 

 Кои са най-често срещаните причини за проява на агресия у децата?

1.Любопитство - децата искат да видят как ще реагира „жертвата“ им.

 2. Форма на обич.

3. Израз на неудовлетвореност от това, че не може да изразява чувствата си (това се случва най-често при деца, които не могат да говорят);

4. Израз на гняв или неодобрение към човека, обект на това агресивно поведение;

5. Подражание, ако е видяло как хапе детето, на което иска да прилича;

желание да му бъде обърнато повече внимание.

Как да се справим с проблема?

Това е изключително трудно и от вас се изисква тактичност и много търпение. Внимателно трябва да следите и наблюдавате детето и да се опитате да отгатнете каква може да бъде най-вероятната причина за агресивното поведение. При децата, които хапят, защото искат да изразят чувствата си, а не могат да говорят, проблемът ще изчезне, когато те развият говорните си способности. При тях особено важно е да ги стимулирате да говорят или да се опитате вие да доизкажете думите, когато се опитват да ви обяснят нещо. Изключително важно е как ще реагирате, когато сте обект или свидетел на ухапване. Нещото, което не бива да правите, е да отвръщате със същата агресия – да го ухапете и вие!!! В никакъв случай не прибягвайте до бабини похвати да го мажете с чушка, чесън, каквото там се сетите, за да си вземе поука. Не! Подобна ваша реакция ще засили конфликта и ще доведе до още по-голямо желание за агресивно поведение.

Каква да бъде вашата реакция?

1. Ако детето ви ухапе друго дете, опитайте се да запазите спокойствие, не показвайте колко сте ядосани – няма нужда от много думи. 

2. В никакъв случай не крещете и не заплашвайте с наказание. Просто разделете двете деца и проверете колко е сериозно ухапването, защото в този момент те се нуждаят от подкрепа и утеха. Ухапаното дете е много по-разстроено, защото освен обидата усеща и болката.

3. Помолете своето да помогне в успокояването му, това ще бъде от полза и за двете страни. Добре е да се опитате да обясните на родителите на ухапаното дете, че вашият малчуган не хапе, защото е лош, а поради факта, че все още не може да говори и така изразява емоциите си. Това, разбира се, ще отмине с времето. 

4. Ако детето ви започне да хапе почти всяко срещнато дете, тогава трябва да го срещате с колкото се може по-малко деца, докато се научи да говори. Постарайте се около него винаги да има подходящи предмети, които да хапе (например гумени играчки).

5. Когато детето ви се опитва да насочи агресията си към вас и иска да ви ухапе, внимателно, но твърдо хванете брадичката му и се опитайте да отклоните вниманието му към нещо друго.

Препоръчвам:

Търпение, любов, да сдържате нервите си и да се опитате да разберете какво иска да ви каже с поведението си вашето дете.

Универсална рецепта за справяне, няма.

Това ще отшуми и като спрете да говорите помежду си в къщи с останалите членове от семейството на висок глас/децата копират/, да преустановите детски филмчета/Тези с Фреди създават доста неприятности, извънземното чудовище Флатуудс…/. Четете приказки с поука /пазарът предлага голямо разнообразие/, игри с образователен характер, където има толерантно отношение между играчите и т.н.

Пожелавам ви успех!

Детето все още не говори, какво да правя?

 

Здравейте, мили родители! 

Днес ще говорим за появата на реч при децата и кога трябва да сте притеснени за нейното проявяване. Първа причина за притеснение, но не чак да изпадате в паника е, ако детето ви е навършило две годинки и едва промълвява случайни думички от време на време. Но, нека кажа, че все пак, това се случва доста често. Важно е да наблюдавате и за други отклонения в развитието му. В повечето случаи е въпрос на време и не е необходимо да търсите професионална помощ все още. 

За да се уверите, че детето ви е на прав път ще поясня нормалните фази на развитие в езиково-говорно отношение. Така ще знаете дали детето ви се нуждае от среща с професионалист на този ранен етап. 

Преди първата годинка 

Важно е да наблюдавате детето, за да забележите всякакви възможни индикатори за това как се развива. По време на този етап е нормално за бебетата да използват гласа си според обстановката. Гукането е важен индикатор. Децата не започват да употребяват различни звуци и да използват различни тонове до 9-ия месец. По това време те обичайно казват първите си думички като „мама“ , „тате“  и прочие. Ако бебето наблюдава обстановката, но не реагира на звуците, е възможно да има проблем със слуха. Посетете специалист! 

Между 18 и 24 месеца 

Повечето деца през този период могат да използват около 20 думи. До втората годинка броят нараства до 50 думи. Между 2 и 3 годинки ще забележите много промени в говора на детето си. Речникът му ще се обогати значително.  То ще може да сглобява фрази от три или повече думички. 

След преминаването на третата годинка

Ще забележите, че способността му за разбиране ще нарасне. По време на този етап ще започне да възприема различни команди и изисквания като например „сложи това на масата“ или „донеси това“. "Спри, изчакай ме"! и т.н.  На тази възраст детето ще започне и да различава цветовете, както и различни концепции като например, дали даден предмет е малък или голям. Ако забележите, че детето ви не следва тези нормални фази на развитие, добре е да поговорите със специалист, за да разсеете съмненията. Също така, ако забележите, че детето ви не говори или не следва подобен ритъм на развитие, трябва да се консултирате с професионалист, за да може да засече евентуални забавяния на ранен етап. Освен на забавяне е възможно проблемът да се дължи и на рецептивно езиково разстройство или други дефицити, които да се нуждаят от допълнителна работа. Трябва да наблюдавате и за други проблеми, които детето ви може да има, например: ако е способно да разбира останалите – в това число език, жестове и други фактори, но не умее да се изразява, това може да доведе до последствия при поведението му. Обичайно забавянето при проговарянето може да доведе до притеснение при самото дете. Тогава то ще стане плахо, плачливо, своенравно, пасивно и т.н . Ако случаят при вас е такъв, бъдете нащрек за всякакви изгледи за други забавяния. Но, дори и детето ви да проговори относително късно, това не означава, че задължително има някакво разстройство – всяко дете е различно и се развива с индивидуално темпо. Важното е да не спирате да общувате с него. Четете заедно книжки /виж статията в страничката ми „Как да четете книжки на малкото дете“/, играйте с него, подреждайте пъзел съобразен с годините му, рисувайте с водни боички, очертавайте по контур, рисувайте по контур, в редки случаи пускайте детски филмчета /и никога детски филмчета на английски език! / В никакъв случай не позволявайте да играе с телефонът ви или таблета, защото сте уморени и искате малко тишина. Подреждайте заедно играчките, както и развивайте усет за пространство и разположение на предметите в него. Изисквайте да се изразява, а не да посяга и да взима предмета, който му е интересен. Внимателно го поправяйте за звуковете в думата. Никога, ама никога не повтаряйте неговата думичка неправилно изговорена, защото е „много сладко как говори“, НЕ! Думата „искам“ винаги има звук „С“ . Ако, то каже „Ика ода? Дори и да припадате от умиление, не повтаряйте погрешно заедно с него. Изговорете правилно двете думи, нека повтори с вас, "Искам вода"! След няколко опита вече то само ще употреби израза правилно. Това беше само един банален пример. Желая ви здраве и бъдете смели в отглеждане и възпитание на децата ви. Надявам се да съм ви била полезна. До скоро!

Как да помогнем на раздразнителното дете?

  Здравейте, приятели! :)

Тези, които редовно следят страницата ми сигурно са се учудили, защо не качвам нищо ново. Истината е, че темите са много, а света на децата е интересен, загадъчен и много дълбок с безброй неизвестни, които изправят нас възрастните винаги пред въпроси, въпроси…. Та, исках да помисля върху какво да поговоря с вас. Да, най-накрая имам решение, а това е темата за раздразнителността, която често срещаме сред все по-малки на възраст деца . Днес ще споделя с вас мнение на д-р Мариан Гарбър и вярвам, че ще намерите отговори, които ви вълнуват. В статията са използвани материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман, учени в областта на детската психология.

      Раздразнителността е присъща на повечето деца и с времето те се научават да я овладяват. Появява се в първите години на растежа и след това отново се връща през пубертета. Двегодишните например, все още не са се научили на търпение и когато усилията не са възнаградени на момента, настава истинска истерия. Ако бързо успеете да се справите с тези изблици, ви очакват няколко сравнително спокойни години, в които детето ще реагира адекватно на провали, загуби в игри и няма да неодоволства истерично при всеки ваш отказ. Когато се разбушуват хормоните в тийнейджърския период, обаче, отново се подгответе за нервни изблици.

Какво да направим?

 Кураж! Ще ви е нужно много търпение, за да издържите на затръшването на вратата под носа ви, на отказите за разговори, на крясъците, примесени със сълзи. Не бързайте да изпадате в паника. Има начин все пак да се справите със ситуацията и максимално да ограничите щетите. Създавайки насърчаваща атмосфера у дома, има шанс значително да намалите степента на гневните изблици. Нещо повече, можете да вземете превантивни мерки и да елиминирате поводите за тях.

 Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да се разминавате с бурята вкъщи: 

На първо място, бъдете модел за подражание. Вие сте примерът, който детето ви ще следва, ако в някакъв момент не го разочаровате много и то не започне всячески да се стреми по никакъв начин да не прилича на вас. Затова поведението ви трябва да е безупречно, поне пред наследника ви. Почти сигурно е, че след време в него ще се виждате като в огледало. Ако  ви вижда как затръшвате вратите след себе си, изпускате си нервите и хвърляте предмети, използвате груби и обидни думи, дори неволно, ядосани на шофьора в съседната кола, то синът ви ще има добра причина да прави същото. Тогава не се учудвайте, че нарича съучениците си „тъпаци“, хвърля нервно учебниците си по пода или затваря вратата под носа ви, докато се опитвате да го мъмрите. Осигурявайте му повече почивка. Добре знаете колко раздразнителни можете да станете, когато сте преуморени. Същото е и с децата. Ако дъщеря ви е преуморена, вероятно се нуждае от повече сън. В случая промяната на часа на лягане може да е задължителна. Многобройните задължения, които ни дърпат в различни посоки, също са първостепенна причина за раздразнителност. Прегледайте внимателно седмичния график на дъщеря си и преценете дали времето е адекватно разпределено между учене, допълнителни занимания, игри и почивка. Ако виждате, че се преуморява прекалено от многобройните занимания, с които сте запълнили дните, отпишете я от някои от извънкласните дейности и ги оставете за лятото./тук аз бих добавила – няма значение, че братовчедка й прави толкова много неща и се справя безупречно ! 

СТОП!

 Помагайте, когато се налага. Със сигурност не е добре да решавате всеки проблем вместо детето си, защото ще го лишите от възможността да се развива като самостоятелна личност и все ще бъде зависимо от вас. Но при по-малките хлапета намесата на родителите понякога може да помогне за овладяване на ситуацията и успокояване на страстите. Ако смятате, че мъничето все още няма нужните умения, които да му помогнат да овладее раздразнителността си, предложете му различен вариант: „Искаш ли да намерим друг, по-лесен начин, който би ти помогнал да се справиш със ситуацията?“ или „Какво би се случило ако…?“. Децата по принцип не обичат да губят и истински се дразнят от грешките си. Борбеността и стремежът винаги да бъдат първи са хубаво нещо, но трябва да умеят и да губят, в противен случай в бъдеще ги чакат разочарования, които трудно ще преодоляват емоционално, защото в живота не се случват само победи. Трябва да се научат как по-леко да се справят с провалите и най-вече – да се учат от грешките си. Ако детето ви е перфекционист, работете в посока да промените това. Играйте игри, в които никой не печели. Когато детето направи „грешка“ в домашното си за урока по рисуване, помолете го да намери начин да намести „грешката“ в картината си като я превърне в интересен акцент, например, вместо да мачка листа на топка и да го захвърля в боклука. В заниманията, които изискват практика, кажете на детето да отбележи най-доброто си постижение, но невинаги му разрешавайте да изтрива и останалите резултати. Не го оставяйте винаги да ви бие, само, за да не се сърди, когато се забавлявате заедно с някоя състезателна игра. Постарайте се детето ви да има натрупан опит с малки, но повече на брой постижения. Да опиташ и да не успееш е напълно приемливо, когато вече имаш достатъчно натрупан опит с постигнати цели. Говорете с учителя на детето за начините, по които може да се набляга на силните му страни в училище и у дома. Често осигурявайте активности извън дома, в които знаете, че е добро и може да се справи отлично като каране на колело, скейтборд, ролкови кънки, футбол . Има деца, които не искат да молят някой да им помага, но в същото време се дразнят, когато не се справят. Други пък бързат да питат за всяко нещо и увисват на вратовете на родители си, докато не им се съдейства. Научете детето си да направи поне един-два опита да се справи самò и ако тогава не успее, да ви повика. 

Заключение:

Причините за раздразнителност могат да са много разнообразни. Напълно възможно е тези „вълнения“ да бъдат обуздани. По – важно е дали ще принудите детето да ги потисне в себе си или ще го научите как да овладява гнева. Винаги можете са се скарате, да накажете детето или накратко:  силово да овладеете раздразнението си. За съжаление това е краткосрочен резултат и силно вероятно е раздразнението скоро да се върне с друг повод или причина. По – разумно е да говорите заедно, да откриете какво води до тази раздразнителност. В допълнение покажете, обяснете какви са последствията от това поведение. Това е подход, който ще научи детето да разсъждава, да се самонаблюдава и да повярва в нуждата да се владее. В дългосрочен план, когато вече става дума за завършени възрастни личности, тези умения ще помогнат на децата ви да владеят себе си, да контролират стреса и съответно да имат по – добро качество на живот. Причините за раздразнителност могат да са от най – разнообразен характер. Може да са от преумора, възможно е да са в свръх очаквания на родителите, може да е страх от провал или несправяне, може да е следствие от поставянето в твърде конкурентна среда. Без значение къде се корени причината, родителите трябва да я идентифицират и елиминират. Натиск, който води до поведенчески отклонения в ранна детска възраст е последното нещо, което трябва да се причини на едно дете. Най – надеждния начин да разбирате какво не е наред е да имате връзка с детето си, то да ви вярва и споделя всичко. Така и вие бихте могли да реагирате бързо и много адекватно.

Честита пролет!