Агресивното поведение на малчуганите си има своите причини и начини да бъде овладяно

      Агресивното поведение при децата се появява най-рано между 1 и 3 годишна възраст. Това е времето, когато се оформя речта, усвояват се основни норми на поведение и т.н. Често пъти агресията се изразява в удряне, хапане, ритане, дърпане на коса. Това може да се види както в къщи сред най-близките хора, така и в детската градина, в игра на детската площадка. Няма да се впускам да разсъждавам колко неприятности създава между родителите в семейството и родителите извън семейната среда. 

 Кои са най-често срещаните причини за проява на агресия у децата?

1.Любопитство - децата искат да видят как ще реагира „жертвата“ им.

 2. Форма на обич.

3. Израз на неудовлетвореност от това, че не може да изразява чувствата си (това се случва най-често при деца, които не могат да говорят);

4. Израз на гняв или неодобрение към човека, обект на това агресивно поведение;

5. Подражание, ако е видяло как хапе детето, на което иска да прилича;

желание да му бъде обърнато повече внимание.

Как да се справим с проблема?

Това е изключително трудно и от вас се изисква тактичност и много търпение. Внимателно трябва да следите и наблюдавате детето и да се опитате да отгатнете каква може да бъде най-вероятната причина за агресивното поведение. При децата, които хапят, защото искат да изразят чувствата си, а не могат да говорят, проблемът ще изчезне, когато те развият говорните си способности. При тях особено важно е да ги стимулирате да говорят или да се опитате вие да доизкажете думите, когато се опитват да ви обяснят нещо. Изключително важно е как ще реагирате, когато сте обект или свидетел на ухапване. Нещото, което не бива да правите, е да отвръщате със същата агресия – да го ухапете и вие!!! В никакъв случай не прибягвайте до бабини похвати да го мажете с чушка, чесън, каквото там се сетите, за да си вземе поука. Не! Подобна ваша реакция ще засили конфликта и ще доведе до още по-голямо желание за агресивно поведение.

Каква да бъде вашата реакция?

1. Ако детето ви ухапе друго дете, опитайте се да запазите спокойствие, не показвайте колко сте ядосани – няма нужда от много думи. 

2. В никакъв случай не крещете и не заплашвайте с наказание. Просто разделете двете деца и проверете колко е сериозно ухапването, защото в този момент те се нуждаят от подкрепа и утеха. Ухапаното дете е много по-разстроено, защото освен обидата усеща и болката.

3. Помолете своето да помогне в успокояването му, това ще бъде от полза и за двете страни. Добре е да се опитате да обясните на родителите на ухапаното дете, че вашият малчуган не хапе, защото е лош, а поради факта, че все още не може да говори и така изразява емоциите си. Това, разбира се, ще отмине с времето. 

4. Ако детето ви започне да хапе почти всяко срещнато дете, тогава трябва да го срещате с колкото се може по-малко деца, докато се научи да говори. Постарайте се около него винаги да има подходящи предмети, които да хапе (например гумени играчки).

5. Когато детето ви се опитва да насочи агресията си към вас и иска да ви ухапе, внимателно, но твърдо хванете брадичката му и се опитайте да отклоните вниманието му към нещо друго.

Препоръчвам:

Търпение, любов, да сдържате нервите си и да се опитате да разберете какво иска да ви каже с поведението си вашето дете.

Универсална рецепта за справяне, няма.

Това ще отшуми и като спрете да говорите помежду си в къщи с останалите членове от семейството на висок глас/децата копират/, да преустановите детски филмчета/Тези с Фреди създават доста неприятности, извънземното чудовище Флатуудс…/. Четете приказки с поука /пазарът предлага голямо разнообразие/, игри с образователен характер, където има толерантно отношение между играчите и т.н.

Пожелавам ви успех!

Детето все още не говори, какво да правя?

 

Здравейте, мили родители! 

Днес ще говорим за появата на реч при децата и кога трябва да сте притеснени за нейното проявяване. Първа причина за притеснение, но не чак да изпадате в паника е, ако детето ви е навършило две годинки и едва промълвява случайни думички от време на време. Но, нека кажа, че все пак, това се случва доста често. Важно е да наблюдавате и за други отклонения в развитието му. В повечето случаи е въпрос на време и не е необходимо да търсите професионална помощ все още. 

За да се уверите, че детето ви е на прав път ще поясня нормалните фази на развитие в езиково-говорно отношение. Така ще знаете дали детето ви се нуждае от среща с професионалист на този ранен етап. 

Преди първата годинка 

Важно е да наблюдавате детето, за да забележите всякакви възможни индикатори за това как се развива. По време на този етап е нормално за бебетата да използват гласа си според обстановката. Гукането е важен индикатор. Децата не започват да употребяват различни звуци и да използват различни тонове до 9-ия месец. По това време те обичайно казват първите си думички като „мама“ , „тате“  и прочие. Ако бебето наблюдава обстановката, но не реагира на звуците, е възможно да има проблем със слуха. Посетете специалист! 

Между 18 и 24 месеца 

Повечето деца през този период могат да използват около 20 думи. До втората годинка броят нараства до 50 думи. Между 2 и 3 годинки ще забележите много промени в говора на детето си. Речникът му ще се обогати значително.  То ще може да сглобява фрази от три или повече думички. 

След преминаването на третата годинка

Ще забележите, че способността му за разбиране ще нарасне. По време на този етап ще започне да възприема различни команди и изисквания като например „сложи това на масата“ или „донеси това“. "Спри, изчакай ме"! и т.н.  На тази възраст детето ще започне и да различава цветовете, както и различни концепции като например, дали даден предмет е малък или голям. Ако забележите, че детето ви не следва тези нормални фази на развитие, добре е да поговорите със специалист, за да разсеете съмненията. Също така, ако забележите, че детето ви не говори или не следва подобен ритъм на развитие, трябва да се консултирате с професионалист, за да може да засече евентуални забавяния на ранен етап. Освен на забавяне е възможно проблемът да се дължи и на рецептивно езиково разстройство или други дефицити, които да се нуждаят от допълнителна работа. Трябва да наблюдавате и за други проблеми, които детето ви може да има, например: ако е способно да разбира останалите – в това число език, жестове и други фактори, но не умее да се изразява, това може да доведе до последствия при поведението му. Обичайно забавянето при проговарянето може да доведе до притеснение при самото дете. Тогава то ще стане плахо, плачливо, своенравно, пасивно и т.н . Ако случаят при вас е такъв, бъдете нащрек за всякакви изгледи за други забавяния. Но, дори и детето ви да проговори относително късно, това не означава, че задължително има някакво разстройство – всяко дете е различно и се развива с индивидуално темпо. Важното е да не спирате да общувате с него. Четете заедно книжки /виж статията в страничката ми „Как да четете книжки на малкото дете“/, играйте с него, подреждайте пъзел съобразен с годините му, рисувайте с водни боички, очертавайте по контур, рисувайте по контур, в редки случаи пускайте детски филмчета /и никога детски филмчета на английски език! / В никакъв случай не позволявайте да играе с телефонът ви или таблета, защото сте уморени и искате малко тишина. Подреждайте заедно играчките, както и развивайте усет за пространство и разположение на предметите в него. Изисквайте да се изразява, а не да посяга и да взима предмета, който му е интересен. Внимателно го поправяйте за звуковете в думата. Никога, ама никога не повтаряйте неговата думичка неправилно изговорена, защото е „много сладко как говори“, НЕ! Думата „искам“ винаги има звук „С“ . Ако, то каже „Ика ода? Дори и да припадате от умиление, не повтаряйте погрешно заедно с него. Изговорете правилно двете думи, нека повтори с вас, "Искам вода"! След няколко опита вече то само ще употреби израза правилно. Това беше само един банален пример. Желая ви здраве и бъдете смели в отглеждане и възпитание на децата ви. Надявам се да съм ви била полезна. До скоро!

Как да помогнем на раздразнителното дете?

  Здравейте, приятели! :)

Тези, които редовно следят страницата ми сигурно са се учудили, защо не качвам нищо ново. Истината е, че темите са много, а света на децата е интересен, загадъчен и много дълбок с безброй неизвестни, които изправят нас възрастните винаги пред въпроси, въпроси…. Та, исках да помисля върху какво да поговоря с вас. Да, най-накрая имам решение, а това е темата за раздразнителността, която често срещаме сред все по-малки на възраст деца . Днес ще споделя с вас мнение на д-р Мариан Гарбър и вярвам, че ще намерите отговори, които ви вълнуват. В статията са използвани материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман, учени в областта на детската психология.

      Раздразнителността е присъща на повечето деца и с времето те се научават да я овладяват. Появява се в първите години на растежа и след това отново се връща през пубертета. Двегодишните например, все още не са се научили на търпение и когато усилията не са възнаградени на момента, настава истинска истерия. Ако бързо успеете да се справите с тези изблици, ви очакват няколко сравнително спокойни години, в които детето ще реагира адекватно на провали, загуби в игри и няма да неодоволства истерично при всеки ваш отказ. Когато се разбушуват хормоните в тийнейджърския период, обаче, отново се подгответе за нервни изблици.

Какво да направим?

 Кураж! Ще ви е нужно много търпение, за да издържите на затръшването на вратата под носа ви, на отказите за разговори, на крясъците, примесени със сълзи. Не бързайте да изпадате в паника. Има начин все пак да се справите със ситуацията и максимално да ограничите щетите. Създавайки насърчаваща атмосфера у дома, има шанс значително да намалите степента на гневните изблици. Нещо повече, можете да вземете превантивни мерки и да елиминирате поводите за тях.

 Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да се разминавате с бурята вкъщи: 

На първо място, бъдете модел за подражание. Вие сте примерът, който детето ви ще следва, ако в някакъв момент не го разочаровате много и то не започне всячески да се стреми по никакъв начин да не прилича на вас. Затова поведението ви трябва да е безупречно, поне пред наследника ви. Почти сигурно е, че след време в него ще се виждате като в огледало. Ако  ви вижда как затръшвате вратите след себе си, изпускате си нервите и хвърляте предмети, използвате груби и обидни думи, дори неволно, ядосани на шофьора в съседната кола, то синът ви ще има добра причина да прави същото. Тогава не се учудвайте, че нарича съучениците си „тъпаци“, хвърля нервно учебниците си по пода или затваря вратата под носа ви, докато се опитвате да го мъмрите. Осигурявайте му повече почивка. Добре знаете колко раздразнителни можете да станете, когато сте преуморени. Същото е и с децата. Ако дъщеря ви е преуморена, вероятно се нуждае от повече сън. В случая промяната на часа на лягане може да е задължителна. Многобройните задължения, които ни дърпат в различни посоки, също са първостепенна причина за раздразнителност. Прегледайте внимателно седмичния график на дъщеря си и преценете дали времето е адекватно разпределено между учене, допълнителни занимания, игри и почивка. Ако виждате, че се преуморява прекалено от многобройните занимания, с които сте запълнили дните, отпишете я от някои от извънкласните дейности и ги оставете за лятото./тук аз бих добавила – няма значение, че братовчедка й прави толкова много неща и се справя безупречно ! 

СТОП!

 Помагайте, когато се налага. Със сигурност не е добре да решавате всеки проблем вместо детето си, защото ще го лишите от възможността да се развива като самостоятелна личност и все ще бъде зависимо от вас. Но при по-малките хлапета намесата на родителите понякога може да помогне за овладяване на ситуацията и успокояване на страстите. Ако смятате, че мъничето все още няма нужните умения, които да му помогнат да овладее раздразнителността си, предложете му различен вариант: „Искаш ли да намерим друг, по-лесен начин, който би ти помогнал да се справиш със ситуацията?“ или „Какво би се случило ако…?“. Децата по принцип не обичат да губят и истински се дразнят от грешките си. Борбеността и стремежът винаги да бъдат първи са хубаво нещо, но трябва да умеят и да губят, в противен случай в бъдеще ги чакат разочарования, които трудно ще преодоляват емоционално, защото в живота не се случват само победи. Трябва да се научат как по-леко да се справят с провалите и най-вече – да се учат от грешките си. Ако детето ви е перфекционист, работете в посока да промените това. Играйте игри, в които никой не печели. Когато детето направи „грешка“ в домашното си за урока по рисуване, помолете го да намери начин да намести „грешката“ в картината си като я превърне в интересен акцент, например, вместо да мачка листа на топка и да го захвърля в боклука. В заниманията, които изискват практика, кажете на детето да отбележи най-доброто си постижение, но невинаги му разрешавайте да изтрива и останалите резултати. Не го оставяйте винаги да ви бие, само, за да не се сърди, когато се забавлявате заедно с някоя състезателна игра. Постарайте се детето ви да има натрупан опит с малки, но повече на брой постижения. Да опиташ и да не успееш е напълно приемливо, когато вече имаш достатъчно натрупан опит с постигнати цели. Говорете с учителя на детето за начините, по които може да се набляга на силните му страни в училище и у дома. Често осигурявайте активности извън дома, в които знаете, че е добро и може да се справи отлично като каране на колело, скейтборд, ролкови кънки, футбол . Има деца, които не искат да молят някой да им помага, но в същото време се дразнят, когато не се справят. Други пък бързат да питат за всяко нещо и увисват на вратовете на родители си, докато не им се съдейства. Научете детето си да направи поне един-два опита да се справи самò и ако тогава не успее, да ви повика. 

Заключение:

Причините за раздразнителност могат да са много разнообразни. Напълно възможно е тези „вълнения“ да бъдат обуздани. По – важно е дали ще принудите детето да ги потисне в себе си или ще го научите как да овладява гнева. Винаги можете са се скарате, да накажете детето или накратко:  силово да овладеете раздразнението си. За съжаление това е краткосрочен резултат и силно вероятно е раздразнението скоро да се върне с друг повод или причина. По – разумно е да говорите заедно, да откриете какво води до тази раздразнителност. В допълнение покажете, обяснете какви са последствията от това поведение. Това е подход, който ще научи детето да разсъждава, да се самонаблюдава и да повярва в нуждата да се владее. В дългосрочен план, когато вече става дума за завършени възрастни личности, тези умения ще помогнат на децата ви да владеят себе си, да контролират стреса и съответно да имат по – добро качество на живот. Причините за раздразнителност могат да са от най – разнообразен характер. Може да са от преумора, възможно е да са в свръх очаквания на родителите, може да е страх от провал или несправяне, може да е следствие от поставянето в твърде конкурентна среда. Без значение къде се корени причината, родителите трябва да я идентифицират и елиминират. Натиск, който води до поведенчески отклонения в ранна детска възраст е последното нещо, което трябва да се причини на едно дете. Най – надеждния начин да разбирате какво не е наред е да имате връзка с детето си, то да ви вярва и споделя всичко. Така и вие бихте могли да реагирате бързо и много адекватно.

Честита пролет!

 

21 март. Международният ден на хората със синдром на Даун

 

Какво е синдром на Даун?

Синдромът на Даун е хромозомна (свързана с ДНК) болест, при която атипично клетъчно делене води до наличие на допълнителна хромозома 21 в някои или във всички клетки на човека. Хромозомите са силно навити нишки генетичен материал, които съдържат цялата ти ДНК. Хромозомите ти предоставят инструкциите как тялото ти ще се развие преди да се родиш и как ще функционира, докато растеш. Обикновено бебетата се раждат с 23 двойки хромозоми (общо 46 хромозоми). Половината от хромозомите ти идват от майката и половината идват от бащата. Чрез процес, наречен мейоза, всеки от родителите ти създава полова клетка (сперматозоид или яйцеклетка), която съдържа половината от хромозомите им. Когато сперматозоидът и яйцеклетката се комбинират, те създават нова оплодена клетка – зигота, която съдържа 46 хромозоми. Тази клетка после започва да прави нови копия на себе си чрез процес, наречен митоза, като всяка нова клетка има 46 хромозоми. 

 Какво се случва при синдрома на Даун?

По време и на митоза, и на мейоза има фаза, през която всяка хромозомна двойка се разделя, така че всяка нова клетка може да получи по едно копие от всяка хромозома. Но понякога по време на този процес една двойка хромозоми не се разделя по равно, което води до това, че една от новите клетки има допълнителна хромозомна част. Това се нарича неправилно разделяне. При синдром на Даун различни видове неравно разделяне на хромозоми води до това, че човекът има допълнително копие (или частично копие) на хромозома 21.

Поради липса на разбиране за причината на синдрома на Даун не е ясно точно как да се предотврати за огромно съжаление.

Децата със синдром на Даун са уникални в своята същност. Както всички други деца и те се радват на Дядо Коледа, на подаръци, любвеобвилни са, съчувстващи, привързани към семейството. Радват се, когато са приети от други деца и са толерантни, когато са приучени да общуват в социална среда. Това е състояние за цял живот, което изисква много търпение, любов и постоянство! Да ги  прегърнем не само в днешния ден, а всеки път, когато в нас почувстваме безсилие, че може да се справим, защото любовта лекува всичко! 

Каня ви в моята професионална страница и в следващите дни, когато ще споделя мои добри практики при работа с деца със синдром на Даун!

Как да четете книжки на малкото дете?

 

Причини за възникване на тревожности и преодоляването им

Здравейте! 

Днес искам да споделя важни неща за тревожността, която съпътства всеки от нас. Децата не са изключение, разбира се. Сама по себе си тревожността е форма на стрес. Може да се прояви по много различни начини – физически, емоционално и по начина, по който хората виждат света около себе си. Тревожността е свързана основно с притеснение относно това какво би могло да се случи – тревога за нещата, които не вървят добре или усещане, че сме изправени пред някакъв вид опасност. Всеки го е преживявал, а после преодолявал със свои механизми, за да се съхрани. Тревожността е естествена човешка реакция и изпълнява важна биологична функция: тя е „алармена система“, която се активира, когато усетим опасност или заплаха. Когато тялото и ума реагират, можем да почувстваме замаяност, сърцебиене, трудност при дишане, изпотени или треперещи ръце и крака. Тези усещания се причиняват от приток на адреналин и други стресови хормони, които подготвят тялото да се измъкне бързо или да избяга от опасността. Тези усещания могат да варират от слабо чувство на неспокойствие до пълна паника (или нещо по средата), в зависимост от самия човек и от ситуацията. Нормално е непознати или трудни ситуации да предизвикат чувство на тревожност или нервност при хора от всички възрасти. Може да изпитаме такова усещане, когато, например предстои важна презентация на работното място или когато животът стане прекалено забързан и т.н. Децата също могат да изпитат това усещане в подобни ситуации, например, когато са изправени пред важен тест в училище или когато сменят училища. Такива преживявания могат да предизвикат нормална тревожност, защото ни карат да се фокусираме върху въпроса „какво ?, ако ?“: „Какво, ако не успея да се справя?“, „Какво, ако нещата не тръгнат по план?“. Нормално е да има някаква степен на тревожност, която дори може да действа мотивиращо, защото ни помага да бъдем нащрек, фокусирани и готови да дадем най-доброто от себе си. Но тревожността, която е твърде силна или която се появява прекалено често може да стане непреодолима и да започне да пречи на възможността ни да се справяме с ежедневието, а в тежки случаи – и да взима контрол над хубавите и забавните моменти от живота. Наскоро баба на момченце, което сега е в първи клас ми сподели, че всяка сутрин преди училище той повръща. После плаче неутешимо, после спира да говори и през целия ден в училище е тих, мълчалив и изплашен. Тя определи това като каприз и презадоволяване с вещи към детето от страна на родителите му, които са много заети хора. Всъщност, какво се случва? Детето е тревожно и " КРЕЩИ" за помощ! Какво да направите ли? Потърсете специалист, ако не може да се справите сами. Това не е каприз, това е силно емоционално състояние, което със сигурност ще доведе до следващи по-сериозни, за които ще се наложи на цялото семейство да премине през много трудности. Най-големи ще бъдат за детето.

На кратко ще посоча разтройствата, които могат да засегнат децата.

- Общо тревожно разтройство - мисълта е винаги, че може да се случи най-лошото

-Обсесивно-компулсивно разтройство - прекалено поглъщащи мисли, повтарящи се действия, с цел да настъпи успокоение.

-Фобии - силни страхове или специфични ситуации /зъболекар, отиване при близки на гости и т.н/

-Социална тревожност - кара някои деца да не могат да говорят/дори дума/ пред публика, съученици/ . В никакъв случай не мислете, че това е онова банално притеснение!

-Паник атаки - тези епизоди на тревожност мога да се появят без никаква определена причина. По време на паник атака, детето обикновено има внезапни и силни физически симптоми, които могат да включват сърцебиене, недостиг на въздух, замаяност, изтръпване или усещане за изтръпване. /това не се различава много от състоянията при възрастните/

-Посттравматичен стрес - ще го разпознаете като страх, кошмарни сънища, избягване на травматични събития, които са причинили стрес./сбиване в училищния двор, напимер! Детето с посттравматичен стрес ще избяга от мястото, ще се страхува и в дома си, ще спи неспоконо...

Очаквайте още интересни факти по темата, както и практически съвети. Ще се радвам на мнения и връзка с мен! 

Благодаря, че бяхте с мен и моята страница! До скоро! :)