Как да направим децата си самостоятелни? Един добър съвет от природата!

 Здравейте! Последните ми срещи с родителите са на тема, как детето да стане по-самостоятелно, как родителите да имат повече време за себе си, как детето да укрепне и започне да взима самостоятелно решения и да търси подкрепа, когато е затруднено. Родителите/главно майките/ казват: "Не знам как да се оправя сутрин. Не иска да става от леглото, за да се приготви за детска градина, всички закъсняваме. Стига се до истерии, тръшкане, пазарлъци... не издържам вече. Направо съм отчаяна. .... Вероятно всеки вижда по нещо от себе си в това. Мога да подам идея, посока, мога да споделя добри практики, но това , което ми попадна случайно по темата, реших да го споделя тук. Надявам се да е повече от добра идея, как детето да стане самостоятелно и по-уверено в себе си. Случаят е от природата, където правилата са различни, за разлика от въведените от нас човеците, но съм убедена, че нещичко може да се адаптира към всеки случай по темата. Приятно четене!

"Един орел някога научил една жена как се отглежда дете.

— Добре ли си, човешка майко? — попитал орелът.

Жената го погледнала стреснато.

— Страх ме е. Бебето ми е на път да се роди, а аз имам толкова съмнения… Искам да му дам най-доброто — красив, лек живот… но как ще разбера дали го възпитавам правилно?

Орелът кацнал наблизо и отговорил:

— Отглеждането на дете не е да му осигуриш комфорт. Напротив. Когато моите малки се родят, постилам гнездото с меки пера и трева. Топло е, сигурно. Но когато дойде време да растат — махам всичко. Оставям само тръните.

Жената се намръщила.

— Тръни? Това не е ли жестоко?

Орелът я погледнал право в очите.

— Дискомфортът ги кара да се движат. Тръните ги подтикват да искат повече — да полетят, да намерят своето място. Комфортът не учи на нищо.

— А ако паднат? — прошепнала жената.

Орелът кимнал.

— Падат. Аз ги хвърлям срещу вятъра. Те падат. Аз ги хващам. И пак ги хвърлям. Отново и отново — докато се научат да летят. И тогава? Ги пускам. Вече не помагам.

Жената разширила очи.

— Ами ако не са готови?

— Няма да бъдат, докато не опитат. Ако ги държа в безопасност завинаги — никога няма да се научат. Не става дума да ги оставиш да страдат. А да им позволиш да растат. Дори когато боли теб.

Жената поставила ръка на корема си, поела дълбоко дъх и се усмихнала.

— Благодаря ти, Майко Орлице. Твоята мъдрост е дар.

Тя си тръгнала — готова да бъде майката, от която детето ѝ има нужда: не перфектна, а силна. Майка, която го учи да лети.

---

Ако искаш детето ти да лети високо —

не му подрязвай крилата с комфорт.

Нека усети вятъра.

Нека се спъне.

Нека се издигне.

Истинската любов не е да ги скриеш от живота.

А да ги научиш как да го живеят.

Дори ако това означава да ги гледаш как падат…

докато се учат да летят. "

Очаквам коментарите ви по темата, както и дискусията по темата да продължим.